В Европейския парламент се проведе обсъждане за намесата на Русия в политиката на съседни на Европейския съюз държави чрез Православната църква. Темата беше актуализирана от предстоящите избори в Молдова, но разговорът засегна и Грузия, Армения, Украйна и Сърбия, както и три страни-членки на ЕС – Румъния, България и Чехия, а също и т. нар. „путинска концепция за духовна сигурност“.
Дискусията се проведе в понеделник, 21 септември, в рамките на комисията „Щит на европейската демокрация“. Първият основен докладчик беше проф. Торнике Гордадзе – френско-грузински академик от Института „Жак Делор“, който разгледа темата за използването на православните структури за прокарването на руско политическо влияние в Грузия и Армения. След него говори проф. Лусиан Леуштян – преподавател по политика и международни отношения в Университета „Астън“. Той представи концепцията на Путин за „духовна сигурност“ и влиянието на проруски духовници в Украйна и Сърбия, две страни-кандидатки за ЕС, както и в две държави-членки на ЕС: Румъния и България.
Срещата беше открита от председателката на комисията Натали Лоазо, която започна с цитат от доклад на президента на Молдова Мая Санду, произнесен на последната пленарна сесия на Европейския парламент: „Намесата не започва и не свършва в деня на изборите. Това са постоянни усилия, които ни разделят в дългосрочен план – като вирус, който търси слабите точки в нашия организъм“. Като пример за руска пропаганда, разпространявана от православни духовници, Лоазо посочи груба фалшива новина, според която, „ако Молдова се присъедини към ЕС, ЕС ще унищожи православните църкви“.
В Молдова седмица преди предстоящите парламентарни избори (на 28 септември т. г.) властите извършиха 250 обиска и задържаха десетки хора като част от разследване на предполагаем подкрепян от Русия план за предизвикване на „масови безредици“ и дестабилизиране на страната в навечерието на ключовия вот. През 2024 г. над триста молдовски свещеници отидоха на „поклонение“ в Москва с покрити всички разходи. Свещениците са пътували със своите съпруги и енориаши в три групи от по над сто души през август и септември. „Това бяха луксозни пътувания с финансови стимули, целящи да повлияят на референдума за членството в ЕС“, коментира Лоазо.
В дискусията след това се включиха депутати от различни страни, сред които Томаш Здечовски (Чехия – ЕНП): „В Чехия също имаме намеси на Руската православна църква в Карлови вари, Прага и други градове. Опитахме се да сложим край на това нежелано влияние чрез Православната църква в Карлови вари, използвайки нашия закон „Магнитски“, но тази година те бързо прехвърлиха собствеността върху активите си в Унгария, за да избегнат конфискация. Необходимо е открито да се каже, че намесите на Русия във вътрешните ни дела са дело на ФСБ и ГРУ, а ние сме наистина глупави, ако не признаем, че Русия злоупотребява с Православната църква в хибридната си война. Путин ходи на църква не защото е религиозен човек, а защото иска духовенството на своя страна във войната си срещу Украйна. Заключението ми е, че трябва да спрем руската инфилтрация в нашите общества“.
Румънският депутат Василе Динку подчерта значението на предстоящите избори в Молдова. Като социолог, той заяви, че Православната църква по природа е консервативна и затова е подходяща да се впише в руската пропаганда. В източноевропейските страни православните църкви се ползват с 70-80% доверие сред населението, от което Путин се възползва. Република Молдова е в голяма опасност, каза той, припомняйки, че там има две основни православни църкви, като главната е свързана с Москва.
Австрийският депутат Хелмут Брантщетер заяви: „Въпросът ми е за руската концепция за „свещена война“. Как се чувстват хората в Молдова и Грузия по отношение на една църква, която говори за свещена война?“. Той определи като геноцид прехвърлянето на украински деца от окупираните територии в РФ, където те се превъзпитават и русифицират с подкрепата на руски свещеници. Накрая предложи да се разследва дейността на православни свещеници в ЕС и те да се депортират, ако бъде установено, че шпионират за Русия.
Българският депутат Петър Волгин говори за религиозната ситуация в Украйна през призмата на руската пропаганда – той се изяви като гласа на Украинската православна църква и предаде нейните оплаквания, че е преследвана от украинското правителство и от ПЦУ.
В български пропутински светски и църковни медии и религиозни групи дискусията в ЕП също получи широк отзвук. Те разпространиха като новина, че „Европейският парламент обяви православните свещеници за врагове“, затова те ще бъдат подложени на репресии и екстрадирани.
Подобен прочит е типичен пример за съзнателно изкривяване на информацията, когато извадени от контекста твърдения се преувеличават и представят като непосредствена заплаха срещу вярата, с цел да се внуши страх, чувство за обсада и мобилизация на привържениците на Русия срещу ЕС. Като положителен контрапункт на дискусиите в тези медии, включително и църковни, се дава изказването на българския депутат от „Възраждане“ Петър Волгин, който не крие, че изповядва като свое политическо верую путинизма, представян като алтернатива на западната демокрация.
