През последните седмици в Гърция зачестиха слуховете и тревогите около въвеждането на новите лични карти и задължителния личен номер за гръцките граждани. Св. Синод на Гръцката църква излезе с позиция, че въпросът няма никакви религиозни измерения и не се отнася до вярата на хората, но въпреки това определени религиозни кръгове продължават да се страхуват от „скрити цели“ зад държавната реформа, а някои по-радикални смятат дори, че става дума за верови въпрос.
Новият идентификационен номер започна да се издава автоматично след 5 септември за всички гръцки граждани, като обединява три действащи досега номера – данъчен, за социалното осигуряване и на личната карта. По информация на гръцката държавна платформа gov.gr, личният номер е ключово нововъведение в цифровото управление. Той заменя досегашните три кода и цели да улесни административните процедури и да засили прозрачността. Министерството на цифровото управление уверява, че личният номер ще се използва само за административни цели и че личните данни на гражданите ще бъдат напълно защитени съгласно европейските стандарти за защита на данните.
Митрополитът на Флорина (Лерин) Ириней, чиято гранична епархия се отличава с голяма чувствителност към подобни теми, заяви в интервю за местна радиостанция, че Св. Синод на Гръцката църква вече е разгледал подробно въпроса и не е открил нищо, което да има отношение към вярата и религиозните убеждения на хората.
Той подчерта, че личният номер няма богословско значение и не засяга по никакъв начин вярата или спасението на човека. За да засвидетелства доверието си към държавата и реформата, митр. Ириней каза, че както той самият, така и всички свещеници в неговата митрополия ще получат личен номер. Според него става дума единствено за административно улеснение, което не бива да се превръща в повод за разделение. В същото време обаче той отправи и критики към властите, които са допуснали редица грешки и са отслабили доверието в институциите. В заключение митр. Ириней заявява, че неговата роля като пастир е да предаде на вярващите решението на Църквата, така че да не им се внушават страхове. Подчертава, че задачата му е да пази спокойствието и единството на хората в епархията си.
Въпреки уверенията на държавните представители, недоверието сред част от обществото остава. Граждани и богослови изразяват опасения, че новите карти може да съдържат технологии за „наблюдение и проследяване“. На обществени събирания се повдига въпросът за възможни чипове или кодове, които биха могли да се използват за „скрити системи за контрол“. Обществените реакции показват сериозен недостиг на доверие между гражданите и държавата. На местно равнище някои свещеници също предават притесненията на своите енориаши, като отбелязват, че тревогата не е свързана толкова с богословски тълкувания, колкото с усещането за липса на прозрачност. Според наблюдатели, държавата трябва да докаже с независими проверки и официални сертификати за сигурност, че новите карти не са инструмент за наблюдение, а средство за улеснение във всекидневието. Само тогава ще може да се възстанови доверието и да се намали напрежението.
Всяка промяна на личните документи в Гърция през последните десетилетия се представя като богословски проблем в среди, които вярват, че държавата иска да „унищожи християнството“ и да накара вярващите да се отрекат от Христос. Поради активност и участие в тях и на свещеници, те успяват да повлияят на много хора, като засилват страховете им. В резултат от това немалко християни, вярвайки, че са изповедници на вярата, се отказваха от личните документи, което ги маргинализира. При настъпването на следваща реформа оспорваните лични документи започват да се защитават от същите „изповедници“ като единствено безопасни за вярата.
