Информационно-просветният отдел на Украинската православна църква публикува обширен аналитичен доклад на проф. Володимир Бурега – проректор по научно-богословската работа на Киевската духовна академия. Текстът е озаглавен „Към въпроса за механизмите за създаване на автокефални църкви (в контекста на съвременния статут на Украинската православна църква)“ и проследява историческите, каноничните и политическите условия, при които поместните църковни общности получават независим статут. Авторът прилага тези изводи към днешната позиция на УПЦ. Той е публикуван на официалния сайт на УПЦ.
Докладът се появява в момент, когато Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта (ДЕС) проверява Киевската митрополия на УПЦ (МП) за евентуална афилиация с РПЦ (т. е. че УПЦ не е прекъснала реално всички администраивни връзки с Московска патриаршия) и това действие може да доведе до съдебна ликвидация при доказана връзка. В същия ден (20 май) Киевски митрополит Онуфрий отправи обръщение по повод тригодишнината от Събора в Теофания (тук).
Авторът започва с преглед на продължаващия повече от столетие спор във всеправославен мащаб: макар да съществува общо схващане за същността на автокефалията, поместните църкви така и не са постигнали единомислие по въпроса кой и как я предоставя. В съвременния период, изтъква Бурега, се е утвърдила практика новите национални държави да търсят и църковна независимост – закономерност, наблюдавана през 19 в. в Гърция, Сърбия, Румъния и България, а през 20 в. – в Полша, Чехословакия и Албания. За Украйна, която е суверенна вече над три десетилетия, подобно искане е не просто легитимно, а логично продължение на политическата ѝ еманципация.
Професорът изрежда още две класически предпоставки за възникването на нови автокефални църкви: утвърдена национална идентичност и географска отдалеченост от „майката-църква“. В хода на 20 и 21 в. обаче на преден план излизат и допълнителни критерии, формулирани за първи път от патр. Алексий Първи през 1948 г.: заплаха за чистотата на вярата, идваща от ръководството на църквата-майка, както и подчинението на това ръководство на враждебен или тоталитарен режим. Във втората половина на миналия век американският канонист Александър Боголепов доразвива тезата, показвайки, че контролът на атеистичния съветски режим над МП е принудил Северноамериканската митрополия да се отдели, за да опази свободата си на изповядване.
Тези исторически паралели, настоява Бурега, имат пряко отражение върху днешната украинска ситуация. Според него РПЦ се е превърнала в инструмент на авторитарната руска държава и открито подкрепя войната срещу Украйна, което поставя под съмнение духовната ѝ легитимност. Подобна позиция, особено обявяването на войната за „свещена“, според професора е морално престъпление, несъвместимо с евангелските принципи. Оттук следва, че продължаването на каноничната зависимост от Москва застрашава както чистотата на православната вяра в Украйна, така и нейния вътрешен каноничен ред.
Докладът стига до извода, че решението на УПЦ от май 2022 г. да се разграничи от МП е било не само право, но и нравствен дълг. В този акт авторът вижда неотменима стъпка за запазване на достойнството, свободата и богословската идентичност на украинското православие.
Акцентите от доклада са обобщени в таблица:
| Ключов фактор | Същност | Исторически примери | Приложение към УПЦ днес |
|---|---|---|---|
| Държавна независимост | Новата държава естествено търси и църковна независимост. | Гърция, Сърбия, Румъния (19 в.); Полша, Чехословакия, Албания (20 в.). | Украйна – независима от 1991 г., легитимен кандидат за църковна автокефалия. |
| Национална идентичност | Отделна култура, език и самосъзнание защитават автономията на вярата. | България (1870 г.), Финландия (1923 г.). | Украинска културна и езикова самобитност. |
| Географска отдалеченост | Физическата дистанция затруднява каноничния контрол на „майката-църква“. | Руската митрополия спрямо Константинопол (15 в.). | УПЦ спрямо Москва – реални граници на държави във война. |
| Заплаха за чистотата на вярата | Ако ръководството на майката-църква излага дъщерната църква на ерес или политически натиск. | Москва след Флорентийската уния (1439 г.). | Активната подкрепа на РПЦ за войната срещу Украйна. |
| Подчинение на тоталитарна власт | Църквата-майка е инструментализирана от антихристиянски режим. | Константинопол под властта на османците; РПЦ в СССР (според проф. Боголепов). | РПЦ под контрола на авторитарна Русия легитимира войната като „свещена“. |
