Предстоятелят на Украинската православна църква Киевски митрополит Онуфрий отправи обръщение по повод тригодишнината от Събора в Теофания, на който УПЦ обяви независимост от Московска патриаршия. Реалността на тези решения се оспорва от украинските власти, тъй като, според тях, те не са придружени от действия, които да ги реализират на практика. Сред тях е писмено и официално известяване на МП за взетото решение и писмено информиране на поместните автокефални църкви с искане да признаят този акт. Досега Руската църква и всички поместни православни църкви, включително и БПЦ, смятат Украинската православна църква за част от Московска патриаршия. Митр. Онуфрий не се споменава в диптиха на никоя от поместните църкви, с които е в канонично общение.
Изявлението на предстоятеля на УПЦ идва след като на 17 май Държавната комисия по етнополитика и свобода на съвестта стартира проверка, дали Киевската митрополия на УПЦ е изпълнила държавните указания да докаже липса на афилиация с държавата-агресор спрямо Украйна, т. е с Руската федерация. При спазване на предписанието не се налагат допълнителни санкции. При неспазване държавната комисия може да заведе дело за заличаване на организацията от регистъра на юридическите лица.
Ето и текста на обръщението на митр. Онуфрий по повод годишнината от събора:
ОБРЪЩЕНИЕ по повод третата годишнина от Събора на Украинската православна църква, състоял се на 27 май 2022 г. в гр. Киев (Теофания)
Христос воскресе!
Сърдечно поздравявам всички с великия празник на светлото Христово Възкресение, чрез което Христос, нашият Спасител и Господ, „победи смъртта и на онези, които бяха в гробовете, дарува живот“ (Тропар на Пасха).
В тези благословени пасхални дни отбелязваме третата годишнина от събора на Украинската православна църква, проведен в гр. Киев, в свето-Пантелеймоновия манастир в Теофания.
През 2022 г., след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, нашата св. църква се изправи пред сложни предизвикателства, чието решение беше възможно само със съборния църковен разум. И ние поехме по пътя на съборността.
На 27 май 2022 г. в гр. Киев, в свето-Пантелеймоновия манастир (Теофания) се състоя събор на Украинската православна църква, който прие редица важни решения.
За съжаление след започването на пълномащабната инвазия Московският патриарх Кирил напълно застана на страната на руското политическо ръководство, последователно оправдавайки военната агресия срещу Украйна. Затова още в първите седмици на войната множество свещеници от нашата църква изразиха несъгласието си с думите и действията на патр. Кирил. Както отделни енории, така и цели епархии в различни части на Украйна престанаха да поменават името на Московския патриарх по време на богослужение. В тази ситуация Св. Синод на УПЦ реши да свика в Киев събрание на епископи, свещеници, монаси и миряни, за да обсъди живота на църквата в условията на война.
Това събрание започна работа сутринта на 27 май 2022 г. в манастира в Теофания. В него участваха (присъствено или дистанционно) епископи, свещеници, монаси и миряни от всички епархии на нашата църква, което осигури кворум за пълноценен събор. След като стана ясно, че почти всички присъстващи подкрепят идеята за незабавно свикване на събора, беше решено още същия ден първо да се проведат заседания на Св. Синод и на Събора на епископите, а след това – и самият събор с участието на епископи, духовенство, монашество и миряни.
Великият събор започна работа във втората половина на деня на 27 май. Преобладаващото мнозинство от делегатите се изказа за пълно отделяне на Украинската православна църква от Московската патриаршия. Поради това съборът внесе принципни изменения в Устава за управление, с които беше засвидетелствана пълната канонична самостоятелност на Украинската православна църква и еднозначното ѝ разграничаване от Московската патриаршия. От устава бяха премахнати всички разпоредби, свързващи УПЦ с РПЦ. Постановленията на РПЦ вече не са основание за дейността на нашата църква. Предстоятелят на УПЦ се избира пожизнено от епископата ѝ и не се нуждае от благословение на Московския патриарх. Митрополитът на Киев и цяла Украйна прекрати членството си в Св. Синод на РПЦ. Името на Московския патриарх вече не се споменава на богослужение в храмовете и манастирите на УПЦ.
Съборът еднозначно осъди руската военна агресия срещу Украйна и изрази несъгласие с позицията на патр. Кирил относно тази война. Съборът също така заяви намерението да възстанови в УПЦ чина на мироварението. Освен това, делегатите подкрепиха разширяването на мисията на църквата в чужбина сред православните украинци, които поради войната се оказаха извън родината си, за да запазят своята вяра, култура, език и православна идентичност.
По този начин съборът в Теофания, проведен преди три години, коренно промени живота на нашата църква. След 27 май 2022 г. ние вече не сме част от Московска патриаршия. Съборът ясно заяви стремежа на нашата църква към пълна канонична независимост и днес притежаваме всички атрибути на тази независимост. Нашата църква самостоятелно решава всички въпроси на своя вътрешен и външен живот: открива нови епархии, избира епископи и предстоятел без чужда намеса, приготвя св. миро за собствените си нужди и открива енории в чужбина.
Надяваме се, че цялото семейство на автокефалните поместни църкви ще ни подкрепи морално, ще одобри нашата канонична независимост и ще я отбележи подобаващо.
Свещената история свидетелства, че църковните събори, които отстояват и защитават чистотата на вярата и християнската нравственост, се ръководят от благодатта на Светия Дух, Който ни наставлява към всяка истина (Иоан 16:13). Утеха ни е, че в тези трудни времена, когато Украйна преминава през един от най-тежките периоди в историята си, Господ не ни оставя, а продължава да ни води към Своето царство.
Днес, когато празнуваме третата годишнина от събора на Украинската православна църква, призовавам всички към усилена молитва за нашето отечество Украйна, за нейния народ и за нашите воини, които с цената на живота си защитават родната земя. Призовавам също към молитва за нашата църква, за да ни подкрепи Господ в тези тежки изпитания, да ни помогне да разберем коя е Божията воля – блага, угодна и съвършена (Рим. 12:2), и да ни даде сили да я изпълним в живота си.
Призовавам над всички нас Божието благословение.
