Пасхалното послание „Към Града и света“ на Римския папа Франциск, прочетено на 20 април 2025 г., ден преди неговата смърт, има за централна тема войните и страданията на хората в най-критичните региони на планетата. Папата призовава да възродим надеждата си, че мирът е възможен, политиците да не се поддават на логиката на страха, която води до изолация на другите. Ето и неговия текст:
Христос възкръсна, алилуйя! Скъпи братя и сестри, честито Възкресение Христово!
Днес в Църквата отново звучи дългоочакваното „Алилуйя“, преминаващо от уста на уста, от сърце на сърце, и то носи сълзи на радост на Божия народ по целия свят.
От празния гроб в Йерусалим до нас достига нечувана вест: Иисус, Който беше разпънат, „не е тук, Той възкръсна“ (Лука 24:5). Иисус не е в гроба, Той е жив! Любовта е победила омразата. Светлината е победила мрака. Истината е победила лъжата. Прошката е победила отмъщението. Злото не е изчезнало от нашата история, то ще остане до края, но вече не господства, вече няма власт над онези, които получават благодатта на този ден.
Сестри и братя, особено вие, които преживявате болка и скръб, вашият безмълвен вик е чут и вашите сълзи са преброени; нито една от тях не е изгубена! В страданието и смъртта на Иисус Бог пое върху Себе Си цялото зло в този свят и в Своята безкрайна милост го победи. Той унищожи гордостта на дявола, която трови човешкото сърце и сее навсякъде насилие и поквара. Божият Агнец е победител! Ето защо днес възкликваме: „Христос, моята надежда, възкръсна!“.
Възкресението на Иисус е наистина основата на нашата надежда. Защото в светлината на това събитие надеждата вече не е илюзия. Благодарение на Христос – разпънат и възкръснал от мъртвите – надеждата не разочарова! Spes non confundit! ("надеждата не посрамя", срв. Рим. 5:5). Тази надежда не е бягство, а предизвикателство; тя не заблуждава, а ни дава сила.
Всички, които възлагат надеждата си на Бога, поставят своите слаби ръце в Неговата силна и могъща десница; те се оставят да бъдат издигнати и тръгват на път. Заедно с възкръсналия Иисус те стават поклонници на надеждата, свидетели на победата на любовта и на обезоръжената сила на Живота.
Христос възкръсна! Тези думи обхващат целия смисъл на нашето съществуване, защото ние не сме създадени за смърт, а за живот. Великден е празникът на живота! Бог ни е създал за живот и иска човешкото семейство да възкръсне! В Неговите очи всеки живот е ценен! Животът на дете в утробата на майката, както и животът на възрастните и болните, които във все повече страни се разглеждат като хора за изхвърляне.
Каква голяма жажда за смърт, за убийства наблюдаваме всеки ден в многото конфликти, бушуващи в различни части на нашия свят! Колко много насилие виждаме, често дори в семействата, насочено към жени и деца! Колко много презрение се насажда към уязвимите, маргинализираните и мигрантите!
На този ден бих искал всички ние да започнем да се надяваме отново и да възродим доверието си в другите, включително в онези, които са различни от нас или които идват от далечни земи, носейки непознати обичаи, начини на живот и идеи! Защото всички ние сме Божии деца!
Бих искал отново да се надяваме, че мирът е възможен! От Светия гроб, от църквата на Възкресението, където тази година Пасха се празнува от католици и православни на един и същ ден, нека светлината на мира се разпространи из цялата Света земя и целия свят. Изразявам своята съпричастност със страданията на християните в Палестина и Израел, както и с целия израелски и палестински народ. Нарастващата атмосфера на антисемитизъм по света буди тревога. Едновременно с това мисля за народа на Газа и особено за неговата християнска общност, където ужасният конфликт продължава да причинява смърт и разрушение и създава драматична и осъдителна хуманитарна криза. Призовавам воюващите страни: обявете примирие, освободете заложниците и помогнете на гладуващия народ, който се стреми към бъдеще на мир!
Нека се помолим за християнските общности в Ливан и Сирия, които в момента преживяват деликатен преход в своята история. Те се стремят към стабилност и към участие в живота на своите народи. Призовавам цялата Църква да държи в мислите и молитвите си християните от обичния Близък изток.
Мисля също така за народа на Йемен, който преживява една от най-сериозните и продължителни хуманитарни кризи в света поради война, и приканвам всички да търсят решения чрез конструктивен диалог.
Нека възкръсналият Христос дари на Украйна, опустошена от войната, Своя възкресен дар на мира и насърчи всички участващи страни да продължат усилията си за постигане на справедлив и траен мир.
В този празничен ден нека си спомним и за Южен Кавказ и се помолим скоро да бъде подписано и приложено окончателно мирно споразумение между Армения и Азербайджан, което да доведе до дългоочакваното помирение в региона.
Нека светлината на Възкресение Христово вдъхнови усилията за хармония в Западните Балкани и подкрепи политическите лидери в стремежа им да намалят напреженията и кризите и заедно със страните партньори в региона да отхвърлят опасни и дестабилизиращи действия.
Нека възкръсналият Христос, нашата надежда, дари мир и утеха на народите на Африка, които са жертви на насилие и конфликти, особено в Демократична република Конго, в Судан и Южен Судан. Нека Той подкрепи онези, които страдат от напрежението в Сахел, Африканския рог и региона на Големите езера, както и онези християни, които на много места не могат свободно да изповядват вярата си.
Мирът не е възможен без свобода на религията, свобода на мисълта, свобода на изразяване и уважение към възгледите на другите.
Мирът също не е възможен без истинско разоръжаване! Изискването всеки народ да се грижи за собствената си отбрана не бива да се превръща в надпревара по въоръжаване. Светлината на Великден ни подтиква да разрушаваме бариерите, които създават разделение и водят до тежки политически и икономически последици. Тя ни подтиква да се грижим един за друг, да увеличим взаимната си солидарност и да работим за цялостното развитие на всеки човек.
В този момент нека не пренебрегваме нуждите на народа на Мианмар, измъчван от дългогодишен въоръжен конфликт, който с кураж и търпение се справя с последиците от опустошителното земетресение в Сагаинг, причинило смъртта на хиляди и големи страдания за множеството оцелели, включително сираци и възрастни хора. Молим се за жертвите и техните близки и от сърце благодарим на всички щедри доброволци, които извършват спасителни действия. Обявяването на примирие от различните страни в страната е знак на надежда за целия Мианмар.
Призовавам всички, които заемат политически отговорни позиции в нашия свят, да не се поддават на логиката на страха, която води единствено до изолация от другите, а да използват наличните ресурси, за да помагат на нуждаещите се, да се борят с глада и да насърчават инициативи, които подпомагат развитието. Това са „оръжията“ на мира: оръжия, които изграждат бъдещето вместо да сеят семена на смъртта!
Нека никога не правим компромис с принципа на хуманността, който трябва да бъде крайъгълен камък на ежедневните ни действия. Пред лицето на бруталните атаки, които убиват беззащитни цивилни, разрушават училища, болници и излагат на смъртна опасност хуманитарните работници, не можем да си позволим да забравим, че се поразяват не цели, а хора с душа и достойнство.
В тази юбилейна година нека Пасха бъде също така подходящ повод за освобождаването на военнопленници и политически затворници!
Скъпи братя и сестри:
В Пасхалната тайна на Господ смъртта и животът влязоха в удивителна битка, но Господ вече живее вечно (срв. пасхалното последование). Той ни изпълва с увереността, че и ние сме призвани да споделим живота, който няма край, когато сблъсъкът на оръжия и тътенът на смъртта вече няма да се чуват. Да Му се доверим, защото само Той може да направи всичко ново (срв. Откр. 21:5)!
Честито Възкресение Христово на всички!
