Протестите в Грузия срещу решението на управляващата „Грузинска мечта“ да преустанови преговорите за членство в ЕС разделиха и православния клир в страната. Официално Грузинската патриаршия призовава всички към сдържаност и предотвратяване на ескалацията на насилието – както от страна на протестиращите, така и от страна на управляващите. В изявленията се използва вече станалото традиционно в такива ситуации на твърдение, че „Църквата има свои чеда и от двете страни“. Въпреки това Грузинският патриарх Илия, който се смята за фигура с изключително обществено влияние, досега не е осъдил арестите, побоите и документираното насилие срещу стотици демонстранти, повечето млади хора. Голяма част от администрацията в патриаршията и тясното обкръжение от цивилни лица около вече много възрастния патриарх се смятат за проруски настроени лица, на които Кремъл разчита да не допускат резки антируски официални позиции на църквата.
Отделни епископи и митрополити изразяват публично позицията си и призовават патриаршията да бъде по-конкретна в назоваването на проблемите, а не да се ограничава до общи призиви за мир.
Митрополитът на Мергвети Мелхиседек (Хачидзе) написа: „Скъпи братя и сестри, ние заедно преминахме през пустинята, пълна с опасности и битки, и стигнахме до обетованата земя – свободна, независима Грузия и единодушно признатата наша автокефална православна църква. Чрез изпитания, болка и страдание успяхме да родим деца в свободна Грузия, които не познават робството на Египет – атеистичния Съветски съюз. Днес тази свободна, радостна, отворена и щастлива младеж, заедно с грузинското общество, безстрашно заявяват, че искат Грузия, със своето славно минало, култура и наследство, да бъде пълноправен член на християнска Европа. Нямаме право да накърняваме тези необикновени хора и техния свободен избор. Ние нямаме право да променяме политическия курс, установен от конституцията. Хората от моето поколение много добре знаят какви са последствията от конфронтацията помежду ни и ние не трябва да повтаряме грешките от миналото! Насилието е грях и не е позволено! Боли ме ръката, вдигната срещу грузинската младеж, очите ми са затворени от сълзотворен газ, студено ми е, тялото ми е замръзнало в студената ноемврийска нощ и ме е страх да не загубя бъдещето си. Всичко това преживява нашата грузинска младеж, но аз го чувствам като духовен баща и учител. Времето на омраза, раздори, вражда, конфронтация и огорчение трябва да приключи. Вярвам, че с Божията благодат нашата благословена страна ще преодолее това изпитание. Грузия и грузинският народ ще победят!“.
Бившият митрополит на Великобритания Зенон (Яраджули) се обърна към патриарха с пост във фейсбук: „Моля Ви, Ваше Светейшество, реагирайте на опита за арестуване на грузинския народ, за отмяна на държавността в Грузия и за конституционен преврат. Изразете подкрепата си за грузинския народ!“. Гласовете на отделните йерарси обаче не могат да имат това възпиращо действие върху поведението на властта, каквото би могло да има един призив на патр. Илия, отбелязват грузински наблюдатели.
През последните години „Грузинска мечта“ и Грузинската православна църква действат в синхрон. Патриаршията се въздържа да критикува публично което и да е от решенията на управляващата партия, а висшите служители на Грузинската църква почти винаги подкрепят с ентусиазъм антизападната реторика на партията.
Обявяването на православието за държавна религия на Грузия обаче никога не е било в интерес на църквата или на самата патриаршия. Тази дискусия се води в Грузия от 90-те години на миналия век. Преди много години Грузинската патриаршия внимателно проучи примера на Гърция, където православието е държавна религия. Преобладаващото мнение е, че равнището на държавен контрол върху църковните дейности, в случай че православната религия стане държавна, е неприемливо за Грузия и ще се отрази отрицателно върху независимостта на църквата. Въпреки това в патриаршията има ядро, което подкрепя идеята на властта и работи в тази посока. Неофициално, но според грузинските медии твърдо, Грузинската патриаршия засега се противопостави на това намерение и затова преди изборите „Грузинска мечта“ беше принудена да заяви, че всъщност не става дума за промяна на статута на църквата, а просто за „още по-голямо подчертаване в конституцията на нейната роля в обществото“.
Намерението на „Грузинска мечта“ да обяви православието за „държавно“ изповедание се оценява като поредната проява на авторитарния уклон на управляващата партия. Ласкателното на пръв поглед предложение на властта се разглежда във връзка с цялостна нейна програма да постави под свой контрол медиите и неправителствените организации (чрез закона на „чуждестранните агенти“), опозицията (в предизборната програма е заложена забрана на най-голямата опозиционна партия в страната) и Православната църква на Грузия – като най-голямата неправителствена организация в страната с неконтролирано от държавата влияние в обществото.
