На 24 октомври в залата за църковни събори на храма „Христос Спасител“ в Москва се състоя Осмият конгрес на „Обществото Цариград“, създадено и оглавявано от олигарха Константин Малофеев. Във Висшия съвет на организацията бяха избрани трима митрополити: Кургански Даниил, Казански Кирил и Ставрополски Кирил. В конгреса участваха депутати, високопоставени държавни чиновници, известни публични личности и клирици. Идеологическата секция се води от философа-идеолог на режима Александър Дугин (повече за култа към смъртта и войната при него – тук и тук).
Участниците говориха за „истинските цели“ на „Специалната военна операция“ и за това как виждат бъдещето на човечеството. Заместник-председателят на Държавната дума Пьотр Толстой заяви в своето изложение: „Ние нямаме бъдеще без Победа. Прекрасно е, че сега всички хора се обединиха около президента и Родината за постигането на Победата… Днес обединението на всички народи в Русия около руския народ може да ни защити от сатанинския дневен ред, който ни налага Западът“.
Дугин говорѝ за формулата на победата: „Православие, самодържавие, народност“. Той заяви, че „сега с нашите усилия се ражда Русия на бъдещето“.
„Възроденият дух на нацията“ се свързва с раждането на повече деца, които са нужни за армията и за надмощието на Русия над нейните врагове. Конгресът определи „демографския проблем“ като най-важен за страната в момента. Вторият проблем е миграцията, а третият – идеологическата борба. Според Константин Малофеев „… за съжаление либералната идеология продължава да доминира в обществото. Трябва да доведем работата по преодоляване на либерализма до край“.
Малофеев заяви и каква е истинската цел на „Специалната военна операция в Украйна“ – превземенето на цяла Украйна: „Победата на Русия в СВО за човечеството ще означава окончателен разпад на стария световен ред. А каква ще бъде победата в тази война? Никакъв „договор“ или мирни преговори, докато цялата територия, контролирана днес от нацисткия прозападен режим на Зеленски и неговата банда, не бъде върната на Русия. Не затова проляхме толкова много кръв на нашите другари, за да спрем на половината път и да оставим всичко на следващото поколение. Парадът на победата на руското оръжие в Киев на Крешчатик ще бъде добър завършек на първата фаза на тази война. В Крим, в Херсонес, за пръв път беше покръстена руската власт в лицето на светия равноапостолен княз Владимир. В Киев за пръв път беше покръстен целият руски народ. Антихристът се опита да ни отнеме Крим и засега държи Киев. Украйна е нашият кръщелен купел. В нея, в днепърската вода, руският народ се роди в Христос. В Киево-Печерската лавра се роди нашето монашество. Там лежат св. мощи на Илия Муромец, Теодосий и Антоний Печерски. Киев е майка на руските градове. Не можем да го оставим на тях“.
Работата на конгреса завърши с известния руски актьор и бивш свещеник Иван Охлобистин, който бил „възторжено посрещнат особено от младата публика“. Той разви идеята на Путин, че „границите на Русия не свършват никъде“: „На руския човек е присъщо да се чувства имперски, да бъде „имперец“. Русия е империя, а всяка империя се стреми към разширяване, към експанзия. И за нас няма да има покой, докато Русия не установи своя протекторат над цялата планета. Тази мисия ни е поверена от самия Бог заедно с величието на Третия Рим“.
Официална идеология на Руската федерация в момента е концепцията за т. нар. „Руски свят“. Тя е формулирана като политическа идея от Владимир Сурков, който дава за нея станалото вече класическо определение: „Идеята за „руския свят“ не е възникнала вчера. Аз я въведох в структурата на държавната политика. Путин каза: „Русия няма граници“; мисля, че той имаше предвид именно тази идея. Какво е руският свят? Това е навсякъде, където хората говорят и мислят на руски език… Там, където уважават нашия Путин. Там, където хората се страхуват от руските оръжия, това също е руският свят. Това е нашата сфера на влияние. Там, където уважават нашите учени, нашите писатели, нашето изкуство. Това е руският свят“.
Съставът на участниците в Осмия конгрес на „Общество Цариград“, мястото на провеждането му (в основния храм на РПЦ) и основните послания са ясни индикации за фашизирането на руското общество, което идентифицира себе си не чрез положителни цели, а чрез агресия, експанзия и борба с външни и вътрешни врагове. За това развитие своя печален принос дава и Московската патриаршия, която сатанизира „враговете“ на режима и оправдава насилието на всички равнища на човешките взаимоотношения.
