Мобилно меню

4.9893333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (750 Votes)

160054160054В какво се състои култът към смъртта, който става официална идеология в Руската федерация, кои са неговите основни проповедници и как всичко това се съчетава с православието?

Съвременната руска власт все още не е формирала никакви идеологически цели и затова необяснимостта на случващото се измества рационалното начало и на негово място идва мистиката – ако щете, мрачната „духовност“. С подкрепата на проповедници от Руската православна църква и философи-митотворци тази „духовност“ достига мащабите на нова религия, в чийто център стои култът към смъртта. Ако при това се споменава и православието, то е чисто „технически“, отхвърляйки миротворческите заповеди на Христос и апелирайки към баталните сюжети от Стария Завет и руската история.

Веднъж президентът заяви, че „дълбоките корени на нашия патриотизъм“ се крият в желанието да умреш пред очите на колкото се може повече хора („на света“) и че руснаците са тези, които ще отидат на небето като мъченици, а враговете им „просто ще издъхнат“. Тези думи бяха творчески преосмислени от патр. Кирил, който се опитва да придаде ново звучене на руското православие. След началото на частичната мобилизация през септември миналата година той увери, че смъртта на бойното поле „измива всички грехове, които човек е извършил“, което е най-прекият път към рая. Вече няма нужда от вяра, изпълнение на заповеди и добри дела, религията е сведена до единствения акт – жертвоприношение на самия себе си.

f7ee876 vagnerЗащото Специалната военна операция (СВО), според учението на Кирил, „има не физическо, а метафизично значение“ и ако Христос казва „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, правете добро на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви злословят“ (Мат. 5:44), патр. Кирил Го поправя: „Прошка без справедливост е капитулация и слабост“.

Пред очите ни се ражда нова религия, която се опитва да се вгради в политическия контекст. Главата на РПЦ разсъждава за международното право по следния начин: „Съществуват институции, които имат легитимно право да използват сила, принуждавайки… други държави, ако виждат в тях заплаха, да се погрижат тази заплаха да не съществува“. Но подобна позиция противоречи не само на Евангелието, а и на собствената Социална концепция на РПЦ, изготвена под редакцията на настоящия патриарх преди четвърт век, „в миналия живот“. В този документ войните се разделят на условно справедливи и несправедливи: „Войната е зло. Нейната причина, както и злото в човека като цяло, е греховната злоупотреба с дадената от Бога свобода… Признавайки войната за зло, Църквата не забранява на своите чеда да участват във военни действия, ако става въпрос за защита на ближните и възстановяване на нарушената справедливост. Тогава войната се смята за нежелано, но задължително средство. В противен случай, се казва в документа, „Църквата трябва да откаже да се подчинява на държавата. Християнинът, следвайки повелята на съвестта си, може да откаже да се подчини на заповед на властите, която го принуждава да извърши тежък грях“.

60541В днешно време призивите за смърт са се превърнали в централна тема на проповедите на йерарсите на РПЦ – „комисари в раса“. Ръководителят на една от патриаршеските комисии, Мурмански митрополит Митрофан, убеждава енориашите си, че „няма радост в земния живот“: „Ако ви се отдаде благоприятен шанс да умрете, не се колебайте да предприемете тази стъпка, защото не се знае дали отново ще имате такъв шанс“, призовава Митрофан.

Зеленоградски епископ Сава отива още по-далеч, като напомня, че „всички християни вече са умрели при кръщението, когато са „погребали себе си в Христос“. Единственото, което остава да направят, е да изпълнят заповедта „да положат душата си за своите приятели“.

Пренебрегвайки заповедта „Не убивай“, или по-скоро тълкувайки я по противоположен начин, йерарсите на РПЦ продължават да твърдят, че е необходимо да се убива: „Всички, които участват във вземането на решения [в Украйна], трябва да бъдат ликвидирани“ (Клински митрополит Леонид). Другата, миротворческата гледна точка, вече почти не се чува в РПЦ: малкото свещеници, които се опитаха да се молят за мир, бяха жестоко наказвани. Както обобщава Сергей Сизов, преподавател в Омската духовна семинария на РПЦ: „Не на войната! в нашата страна крещят привържениците на поражението на Русия. Това е партията на националните предатели и страхливци“.

Има обаче един нюанс. Като проповядва необходимостта от бърза смърт, ръководството на РПЦ постигна освобождаване от мобилизация на всички свои духовници и служители, включително семинаристите. Проповядването на смъртта се нуждае от живи изпълнители.

Кой е Ханс Зиверс

Александър ДугинИстинският идеолог на сегашния култ към смъртта („танатолатрия“) е Александър Дугин, който е срещна разбиране в РПЦ – в миналото маргинален радикал и един от основателите на Националболшевишката партия (призната за екстремистка и забранена в Русия), а сега властелин на руския политически елит. РПЦ е предоставила на Дугин трибуна под формата на Световния руски народен събор, оглавяван лично от патриарха, а студентите в Академията на Генералния щаб на руските въоръжени сили изучават тайните на геополитиката от неговия учебник.

В средата на 90-те години бащата на Дугин, генерал от ГРУ, запознава сина си с началника на академията, ген. Родионов, който по-късно става министър на отбраната на Русия и се увлича от ексцентричните учения на „идеолога на евразийството“. В началото на деветдесетте години Дугин става съветник на председателя на Държавната дума Селезньов, след това преподава в Московския държавен университет и дори ръководи катедра в социологическия факултет при „православно-патриотичния“ декан Добренков, въпреки че има въпроси относно легитимното висше образование на Дугин. Днес той е лидер на Международното евразийско движение и почетен професор в университетите в Астана, Техеран и Шанхай.

„Опорната точка трябва да се търси само в смъртта“ – поучава Дугин. „Само по този начин могат да бъдат основани религията, културата, изкуството и политиката. Животът е твърде променлив, за да бъде опорна точка“. Всъщност този начин е в пряка противоположност на християнството, което се стреми да унищожи смъртта, наричайки я „последен враг“ (1 Кор. 15:26). Но мрачният танатолатрически философ ѝ се любува:

 ЦИТАТИ

„Смъртта по време на война е просто смъртта като такава: в най-чистата ѝ форма… Специалната военна операция ражда ново богословие. Именно за него трябва да се говори“.

„Ние пробиваме с нашите мъртви някаква непробиваема стена. Когато приключим, от пробойната ще се излее такава сладка, такава чиста светлина“.

За идеологическото формиране на идеолога на смъртта в контекста на актуалните окултни практики на Кремъл нашето издание „Новая газета“ вече разказа.

Изключен от втория курс на Московския авиационен институт, в края на 70-те години на 20 в. Дугин се присъединява към нелегалния Южински кръжок, организиран от писателя-езотерик Юрий Мамлеев. Там младият Дугин се увлича от радикалните идеи на френския традиционалист Рене Генон, който вярва в „еврейския заговор“ и раждането на Антихриста „от Дановото племе“, и на италианския мистичен неофашист Юлиус Евола, който популяризира „арионордическата традиция“. Именно Евола по време на съдебния процес срещу него в Италия се досеща да преименува фашизма на „традиционализъм“, под чиято марка продължава да проповядва кастовото общество, расизма и национализма.

На осемнадесетгодишна възраст Дугин се присъединява към ъндърграунд групата „Черният орден на СС“, ръководена от Евгений Головин (починал през 2010 г.), и записва албум със собствени песни под характерния псевдоним Ханс Зиверс, наречен „Кръвен облог“. Вероятно по това време той осъществява първите си контакти с КГБ, който контролира особено стриктно радикалния ъндърграунд.

Както си спомня Дугин, с подкрепата на баща си той получава достъп до архивите на КГБ, където изучава, наред с други неща, трофейните материали на окултното подразделение на СС „Аненербе“ („Наследство на предците“).

В книгата си „Хиперборейска теория“ той подробно описва идеологията на ръководителя на „Аненербе“ Херман Вирт. С детинска прямота Дугин се възхищава от фантазиите на Вирт, като романтично го нарича наследник на тамплиерите и гибелините.

Геополитическата доктрина на философа се формира под влиянието на друг идеолог на Третия райх – Карл Хаусхофер, който оглавява Германската академия по времето на Хитлер и до 1944 г. редактира сп. „Geopolitik“. Именно той формулира доктрината за „евразийството“, която руснаците познават под името на Дугин: континентален блок с центрове в Берлин, Москва и Токио се противопоставя на атлантическия блок, контролиран от англосаксонците.

Гробище на "Вагнер"В съставената от Дугин първа програма на НБП той провъзгласява нещо като империя от Владивосток до Гибралтар на основата на руската цивилизация, а като средства за постигането ѝ са обявени ненавистта към либерализма и демокрацията и създаване на йерархично общество с несменяема сакрална власт. Лозунгът „Да живее войната!“ Дугин провъзгласява за първи път през 1994 г. във връзка с въвеждането на руските войски в Чечня. Той възприема този момент като начало на края на либерализма в Русия.

Още през нулевите години идеологът повдига въпроса за ликвидирането на Украйна, а през 2014 г. толкова пламенно подкрепя „Руската пролет“, че плаща за това с професурата си в Московския държавен университет. На въпроса как трябва да реагира Русия на трагедията в Одеса на 2 май, Дугин отговаря: „Убивай, убивай и убивай. Не трябва да се говори повече. Като професор аз мисля така“.

Извън Дугин „няма Бог“

Пророкът на новата религия нарича себе си „православен староверец“, „единоверец“, понякога ходи в църквата в Михайловска Слобода край Москва и дори се опитва да пее в хор на знаменен распев. Но, както може да се види от писанията му, мирогледът на Дугин няма ни най-малка връзка с християнството – той е окултно-езотерична смесица от различни религиозни традиции, гъсто примесена с конспирология.

В търсене на „тайно знание“ Дугин изучава и публикува в своя алманах „Краят на света“ трудовете на английския „черен магьосник“ и основател на Ордена на източните тамплиери Алистър Кроули, който е близък до сатанизма („Новая газета“ вече писа за това).

Евразийската „геополитика“ на Дугин се основава на зороастрийския дуализъм – вярването, че светът има две равни части: добро и зло (в нашия случай Евразия и Запад, „земя“ и „море“), които се борят помежду си до края на времето.

На своя „Философски събор“ миналата година Дугин откровено признава: „Само когато има двама богове, войната има абсолютен характер“.

„Философът“ разделя човечеството на три основни групи:

- абсолютно дясна;

- чисто консервативна;

- абсолютната левица.

Към последните спадат жителите на Запада, увлечени по комфорта и устройството на земния живот. Към втората група принадлежат обикновените хора, привърженици на „екзотеричната“, масово-консервативна религиозност. Само първата група обединява истински избраните, „посветените“ – за да се стигне до нея, човек трябва да премине през различни видове посвещения.

Въз основа на методологията на Рене Генон Дугин смята православието и шиизма за „езотерични“ религии, а католицизма, съответно протестантизма, и сунизма – за „екзотерични“ религии (РПЦ сега също говори за по-голямата близост на православието с исляма, отколкото със западното християнство). Дугин смята старообрядчеството за най-езотеричното в православието, като му приписва окултно-езическите атрибути на „Интегралната традиция“.

Това обаче не е основната разлика между религията на Дугин и християнството. В книгата си „Метафизика на Благата вест“ Дугин извежда произхода на старообрядчеството от измислени езически мистерии на също толкова измислената Хиперборея и твърди, че Бог като личност не съществува – Той живее само в „Субекта на Божествената природа“. В православието всяка от ипостасите на Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух – може да бъде наречена така.

Но Дугин нарича така… самия себе си! Субектът е във висша степен посветен в езотерическата традиция велик човек, „извън когото няма Бог“. Субектът не само контролира Бога, но и Го проявява; само чрез субекта Бог се приобщава към битието.

От православна гледна точка подобна доктрина е вид мистичен атеизъм, основан на крайна степен на гордост. По думите на Андрей Кураев, Дугин иска „да преработи православието в кабалистика. Достатъчно е да си припомним неговата статия „Месианството на Кабала“. Неприкрита апология на терора, жажда за превръщане на православието в революционно-терористична идеология“.

Политическо „старообрядчество“

Путин КорнилийПреди двадесет и пет години Дугин за пръв път идва на събора на Руската православна старообрядческа църква, където призовава старообрядците „да се противопоставят на духовната и политическата опасност, идваща от Запада“. Когато през 2005 г. бившият комунист Корнилий (Титов) става глава на Руската православна старообрядческа църква, Дугин става чест гост в резиденцията му в Рогожкото гробище в Москва.

Скоро Корнилий е забелязан от Путин и през 2017 г. той лично го посещава в Рогожско. За пръв път в историята на старообрядчеството главата на църквата се превръща в ревностен проповедник на подчинението на земната власт и на борбата срещу Запада, където в продължение на векове старообрядците са бягали от преследванията на местните – царски или съветски – власти. При откриването на Събора на Руската православна старообрядческа църква – 2023 г. преди няколко дни Корнилий възпроизведе основните тези на идеологията на Дугин: той нарече Специалната военна операция страшна конфронтация „с носителите на световното зло – сатанинската разрушителна идеология на Запада“, призова да се борим докрай срещу „глобализма на западния свят, където сега няма място за Бога“ и дори изрази съжаление за разпадането на СССР, по време на който около 96% от старообрядческите храмове бяха затворени и осквернени.

Войнствената позиция на Корнилий доведе до отделянето на Старообрядческата архиепископия на Украйна от Руската старообрядческа църква, а неотдавна главният център на старообрядците – Белокриницката митрополия в Румъния – отлъчи рогожския йерарх от църковно общение. Световният съвет на старообрядците съветва руските старообрядци, които не са съгласни с политиката на Корнилий, да смятат Белокриницки митрополит Леонтий за свой началник и да го споменават в молитвите си.

Като постоянен представител на „евразийството“ при митр. Корнилий и Руската старообрядческа църква, Дугин командирова в Рогожское своя най-близък помощник Валерий Коровин, бивш лидер на Евразийския младежки съюз и настоящ директор на фондация „Център за геополитически експертизи“. Благодарение на участието му в изготвянето на статиите и посланията на Корнилий евразийството на Дугин става популярно сред духовенството и миряните на Руската старообрядческа църква.

Официалният уебсайт на тази църква популяризира идеите на Дугин, подписвайки ги с името на някой си Кирил Михайлов. В противоречие с православното вероучение тези текстове провъзгласяват „извънвремието“ и „неизменността“ на някаква изначална Традиция, както и „съвместяване на царството и църквата“, „кастовото разделение на обществото“, „отъждествяването на националния с религиозния фактор на идентичността“ и „вселенската мисия на руския народ“. Представителят на Белокриницката митрополия, виждайки ерес в тези текстове, припомня думите на Христос – „кесаревото  кесарю, а Божието Богу“, и на апостол Павел – „няма нито елин, нито юдеин, … но всичко и във всичко е Христос“.

Християнската църква по дефиниция не може да бъде националистическа, това е присъщо на езичниците.

Дугин не е смятан за техен и в академичните среди, защото неговият светоглед е принципно антинаучен. Владимир Семенков, преподавател в Омския университет, казва, че Дугин заменя научната философия с „литература тип fiction, или по-точно в дискурса на мита“. В основата на мирогледа на Дугин са ирационалните интуиции и „опитът на въображението“. Идеологът на смъртта няма ясна позитивна програма: той проповядва само борба – срещу модерността, срещу глобализма, срещу капитализма, срещу демокрацията, срещу „безбожната“ наука и пр. Борба в името на неясно разбираемата Традиция, произтичаща от някаква Хиперборея, неизразима с думи докрай и разбираема само за „великите посветени“.

„Хаосът от идеи и термини – пише един критик на дугинизма – е много удобен, за да се скача постоянно от една позиция на друга и никога да не се отговаря за думите си. Затова, когато трябва, Дугин е „десен“, а когато не трябва – „ляв“; когато трябва е консерватор, а когато не трябва – революционер; когато трябва е строг православен, а когато не трябва – свободен визионер; когато трябва е националист, а когато не трябва – евразиец и пр. Списъкът на тези опозиции е безкраен“.

Нека приемем, че истинската основа на тази религия-философия-идеология на новата Русия на евразийството се крие в областта на психическото: това е лична война на Дугин с реалността, която в някакъв момент е резонирала с възприятията на властовите елити.

„Необходимо е да скъсаме с това, което ни заобикаля – решително, сериозно, тотално, завинаги“, възкликва Дугин.

Първата съпруга на Дугин, Евгения Дебрянска, която по-късно става един от лидерите на съветското ЛГБТ движение, си спомня: „Александър излъчваше смъртоносна отрова. Александър се появи в живота ми, за да го унищожи“.

*   *   *

… А какво да кажем за Руската православна църква – защо двухилядолетната християнска традиция не успя да я предпази от параноята? Според Константинополския патриарх Вартоломей религията като такава не интересува руския властови елит (и обслужващата го квазирелигиозна институция); те използват църковните аргументи единствено за разширяване на геополитическото си пространство. РПЦ функционира в рамките на тази чисто „спомагателна функция“.

Остатъците от естествената цивилизация на живота в Русия, разбира се, се опитват да се защитят от агресивно настъпващия култ към смъртта, но РПЦ не е на тяхна страна.

Източник: Новая газета


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d6rk4 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики