Шестима нови епископии в Австралия учреди на заседанията си на 16 и 17 юли 2024 г. Св. Синод на Вселенска патриаршия. Съответно на тях синодът преназначи досегашните шестима викарни епископи на архиепископа на Австралия Макарий (Гризйенакис), които бяха назначени през август 2021 г. за викарии на главата на Австралийската архиепископия (тук) и досега носеха титли на древлепросияли епископии на Патриаршията в Мала Азия. Със сегашното решение на синода обаче те стават епархийски епископи с древното определение „хорепископи“ и ще носят титлите на големите градове, в които са поставени да служат (Киряк на Мелбърн, Елпидий на Пърт, Силуан на Аделаида, Вартоломей на Бризбейн и Евмений на Хора; Яков на щат Куинсланд и Папуа Нова Гвинея ще носи старата си титла Мелитополски). Тези хорепископи образуват синода на архиепископията начело с архиеп. Макарий. Образуването на собствен Св. Синод е ново за архиепископията и отразява зрелостта на поместната църква да ръководи съборно делата си. През тази година се навършват сто години от основаването на Австралийската архиепископия, като по този повод в Австралия ще пристигне патр. Вартоломей.
Архиеп. Макарий ръководи архиепископията на Австралия от 2019 г. Автор е на много богословски съчинения, особено в областта на биоетиката и съвременните предизвикателства, които новите научни открития отправят пред човека. Той е мисионерски ориентиран йерарх, чиято основна цел след избирането му на този пост беше да постигне единство в епархията, която преди това беше изпаднала в дълбока криза и разделения.
Титулуването на епископа с името на града, чиято църковна община ръководи, е естествено и отразява практиката на древната Църква до 10 в. и по-късно, когато по-големите и важни градове стават центрове на епископии. В течение на времето се налага сегашното положение епископите задължително да носят „стари титли“, като се стига до там, те да бъдат наричани с имената на градове, които отдавна не съществуват или се намират на десетки и дори стотици километри от града, където те реално упражняват пастирските си функции. Причината е да се търси „приемственост“ с миналото, като титлите се свързват с древни епископски центрове, които някога са били известни.
