В Кипър отбелязаха петдесет години от преврата срещу Кипърския президент архиеп. Макарий на 15 юли 1974 г., веднага последван от военна инвазия на Турция и окупиране на северната част на острова. В храмовете в столицата Никозия по инициатива на Кипърски архиепископ Георги бяха поставени знамена с надпис „Не забравям и се боря“, които да напомнят за „страданията, през които преминава нашата страна, и за дълга да се борим докато справедливостта възтържествува“.
По повод тъжната годишнина от държавния преврат, извършен от Хунтата в Гърция и с помощта на кипърски военни, довел до турската инвазия, беше организирано възпоменателно събитие от митрополията на Пафос, на което присъстваха президентът на Кипър Никос Христодулидис и архиеп. Георги.
В словото си Кипърският архиепископ говори за делото на архиеп. Макарий, предстоятел на Кипърската църква и първи президент на Република Кипър (1960-1977) и за преврата срещу него, както и за ролята на политическата корист, която може да доведе до национално предателство. Такива хора има всяко време и всеки народ, но в критични исторически моменти от тяхната корист се възползват външни врагове и тогава народът бива тежко поразен.
„Архиеп. Макарий искаше да осигури и гарантира условия за свобода на своя народ, да го защити от настъплението на Турция, която търсеше повод и чакаше само някоя наша грешка, за да нахлуе и да турцизира Кипър“.
„Щетите от преврата щяха да са незабележими и сигурно забравени от мнозина, ако глупостта на тези малцина се беше ограничила до извършване на несправедливост към само една личност, била тя изтъкната и почтена, както и до финансови разходи за възстановяването на разрушеното. Такива неща се случват и на други народи. Когато обаче си заобиколени от пълчища варвари, с числено и военно превъзходство, всяка глупост се заплаща на изключително висока цена. С отнемането на нашите светини, на онова, което ни е най-скъпо. Ако Турция не желаеше нашите земи, превратът щеше да бъде несправедливост, щеше да покаже нечии амбиции, щеше да бъде абсурд. Той обаче нямаше да бъде национална катастрофа, опустошение. Щеше да е безобразие, но не и повод за национално унижение.
Какви са всъщност причините, довели до подлото действие на държавния преврат? Как в рамките на няколко години преминахме от всеобщото единодушие до братоубийствения разрив? Важно е да разберем това, за да си направим необходимите изводи за бъдещето, както за нас, така и за по-младите… Неопитни в политическото образование, след толкова години подчинение на различни потисници и с ограничени познания за машинациите на турците и англичаните и техните съюзници, ние попаднахме в капан. За това допринесоха и заложените от конституцията ни източници на търкания с кипърските турци. Водени от емоции, ние често пренебрегвахме логиката. Допуснахме грешки – и като ръководство, и като народ.
И така, в обстановка на неопитност, която предполагаше допускането на грешки, в период, когато имаше много критики към резултата от борбата, се развиха много центробежни тенденции там, където можеше да се очакват общи усилия за отблъскване на всяка агресия. И първо се появи онази група хора, които обвиняваха архиеп. Макарий в необуздана амбиция, целяща единствено да остане начело на държавата, и че пренебрегва църковните си задължения. Те твърдяха, че, оставайки на власт, той е придобил светски ум. В дъното на мисленето им обаче, зад тези аргументи, стоеше „защо той, а не ние да сме начело на държавата“…
„Кой друг църковен лидер обаче, тогава или сега, е работил за църквата повече от Макарий? Освен че я организира от самото начало след дългогодишното вдовство на архиепископската катедра, от 1933 г. … Макарий организира мисия в Африка, кръсти хиляди африканци, основа семинария в Кения. И кой друг издигна престижа на православието повече от него? Именно Макарий обиколи света с православното расо, спечелвайки уважението на всички – православни и инославни, нерелигиозни и атеисти. Той се изправи срещу заклети атеисти, Брежнев и Тито, Мао и Кастро, и вярващи мюсюлмани като Арафат и Насър, с кръста, който винаги носеше на гърдите си като необходимо допълнение към расото си“.
„Нека отдадем дължимото на нашите предци, но също и на всички защитници на демокрацията и законността, които на днешния ден преди петдесет години дадоха живота си за една свободна родина и обещаващо бъдеще. Нека паметта им бъде вечна“ – завършва речта на архиеп. Георги.
