Вселенският патриарх Вартоломей говори по време на словото си за Началото на индикта (1 септември) за настоящите проблеми в Православната църква, сред които като основен той отбеляза липсата на единство между православните църкви. По-конкретно той заяви:
„Със свикването и провеждането на Светия и велик събор на Православната църква на Крит през 2016 г. ние имахме именно тази цел: да укрепим единството и да засилим сътрудничеството между автокефалните православни църкви.
За съжаление този стремеж към единство и сътрудничество беше унищожен през последните години от една нова еклисиология, идваща от север, и от едно ново богословие, което бих нарекъл „богословие на войната“. Това е богословието, което сестринската Руска църква започна да проповядва в опита си да оправдае една неоправдана, нечестива, непровокирана и зла война срещу една суверенна и независима държава – Украйна.
Вече почти две години наблюдаваме тази трагедия. Не само в отношенията между нашите две православни църкви, но и в центъра на Европа всеки ден виждаме кръвопролития. В тази война вече загинаха стотици хиляди. Повтарям: това е трагедия. Естествено е това да се отрази на отношенията на съответните православни сестрински църкви.
Още веднъж искам да отбележа, че прекъсването на общението на Руската църква с Вселенската патриаршия е неприемливо и неоправдано. Не може Евхаристията да бъде инструмент за натиск и принуждаване на другите църкви да се съобразяват с тази нова еклисиология. Жертва на тази политика е нашият брат, митрополитът на Киев и цяла Украйна. Той вижда как се унищожава неговото паство, как се разрушават градове и села, църкви, училища и болници се изравняват със земята…
От своя страна ние правим това, което смятаме за правилно. Различни сестрински църкви ни насърчават и приканват Вселенската патриаршия отново да свика всеправославен събор или синаксис (среща) на православните предстоятели, който да разгледа църковния въпрос за Украйна и предоставената ѝ автокефалия. Нашата патриаршия отхвърля тези предложения. Защото ние не възнамеряваме да прехвърляме на преценката на други църкви каноничния акт, който нашата патриаршия извърши.
Казвам каноничния акт, защото предоставянето на автокефалия на Църквата на Украйна с нейните 44 милиона жители е в рамките на правата и задълженията на Вселенската патриаршия.
С изключение на древните източни патриаршии всички нови православни църкви, като се започне с Руската църква, са получили автокефалия от Константинопол. Така че защо Украйна да не я получи? Това е въпросът – много прост и много ясен. Затова няма да свикваме нито всеправославен събор по този въпрос, нито синаксис на предстоятелите, защото не възнамеряваме да подлагаме решенията на Вселенската патриаршия на преценката на новата еклисиология, за която говорих“.
