На 19 юли в Троице-Сергиевата лавра се проведе архиерейско съвещание на Руската православна църква под председателството на Московския патриарх Кирил. На форума задължително трябваше да присъстват всички епархийски и викарни архиереи от територията на Русия, а тези от други страни, „само ако имат възможност да пристигнат в Москва“. Това е причината форумът да не се нарича Архиерейски събор, какъвто трябваше да бъде свикан според устава на РПЦ, а „архиерейско съвещание“. Отсъствието на украинските епископи прави невъзможно провеждането на архиерейски събор, в който трябва да участват 402 архиереи. На „архиерейското съвещание“ в Москва са присъствали 250 епископи. От тях 12 украински – от анексираните в политическо и в църковно отношение Донецка, Луганска и Кримска епархии, които Московска патриаршия „присъедини“ към себе си.
Темата за кръвопролитието в Украйна не присъства в дневния ред.
Основно място беше отделено на враговете на РПЦ, а именно – на Константинополския патриарх Вартоломей и на режима в Киев. На Константинополския патриарх беше посветен дълъг доклад с изобличения в неправославие. Основното обвинение срещу него, от което следват всички останали, е, че „той се е съюзил със сили, враждебни на Православието“, т. е. със западните държави, с които Русия твърди, че води свещена война на територията на Украйна. В заключителното постановление на съвещанието се посочва, че „ръководителите на Константинополска патриаршия, заслепени от жаждата си за удовлетворяване на частни интереси и амбиции, са станали един от интструментите на враждебните на Православието сили“.
Един от главните документи, приети на архиерейското съвещание на РПЦ, е „За отклоненията от православното учение за Църквата в действията на Константинополската патриаршия и в изявленията на нейните представители“.
Документът за отклонения на Константинополска патриаршия е подготвен и представен от Унгарския и Будапещенски митрополит Иларион (Алфеев), който е и председател на Синодалната библейско-богословска комисия.
В документа „За отклонението от православното учение…“ се застъпва идеята, че през последните години Вселенската патриаршия е развила нова еклисиологична концепция, която има теоретична основа и практически действия, с които РПЦ не е съгласна. Според Московска патриаршия Фенер се опитва да разруши каноничните устои на Вселенската православна църква и да нанесе сериозна вреда на поместните православни църкви.
Целта на документа е „да напомни на нашето паство за основните принципи, на които в продължение на векове се изгражда православната еклисиология, и да засвидетелстваме пред православното изпълнение нашата вярност към тези неотменими принципи“. Именно тяхното нарушение от страна на Константинополския патриарх Вартоломей е причина за разкола в световното православие.
Работата по документа започва през 2019 г. по поръчение на Московския патриарх Кирил и има за цел да анализира „новата еклисиология на Константинополска патриаршия“. Причина за това е „нахлуването на Константинополска патриаршия в Украйна през 2018 г., последвано от легализирането на украинския разкол. Това нанесе тежка рана не само на украинското православие, но и раздели целия православен свят“, се посочва в доклада на митр. Иларион пред архиерейското събрание, в който той разказва за работата по документа. „В структурата на документа е заложена оценка на новата еклисиология на Константинопол от богословска, каноническа и историческа гледна точка. Работната група събра и анализира значителен корпус от материали, в който присъстваха ключови документи, отразяващи еклисиологичната позиция на Константинопол и критика към нея от страна на различни автори“.
Документът е близо 40 страници и се състои от въведение, осем основни раздела и заключение.
Въведението е посветено на проблема за активното разпространение от страна на Константинополска патриаршия на новата еклисиологична концепция, според която Константинополският патриарх притежава значително по-големи права и правомощия, отколкото престоятелите на другите поместни църкви и фактически е глава на Вселенската православна църква. Посочва се, че „дадените отклонения от православната еклисиология при пренасянето им от теоретическата плоскост на практическата са довели до дълбоката криза на световното Православие, която ние днес преживяваме“.
Първият раздел на документа („Претенциите на Константинополска патриаршия за първенство във властта над Вселенската църква“) застъпва тезата, че в Православната църква не може да има предстоятел, който има особени привилегии в сравнение с другите предстоятели. Прави се препратка към статута на римокатолическия папа и се посочва историческият факт, че в Православната църква първенството на Константинополския патриарх сред другите предстоятели е първенство по чест, а не по власт.
Вторият раздел на документа е посветен на „Претенциите на Константинополския патриарх за ролята на висша апелативна инстанция във Вселенската църква“, което РПЦ нарича „грубо нарушение на каноничния ред“. Привеждат се примери от правилата на Църквата, както и примери от историята, които доказват несъстоятелността на такова право на Вселенската патриаршия.
Следващото отклонение, регистрирано в документа, е „Възстановяването в сан на разколници, нямащи каноническо ръкоположение или лишени от сан заради разкол“. В случая се има предвид възстановяването в сан на „украинските разколници“, направено от Вселенска патриаршия през 2018 г., което според РПЦ е направено „без разглеждане на обстоятелствата на тяхното осъждане и наличието на хиротонии“, а разколниците „не са принесли покаяние“.
Четвъртата част на документа е посветена на „Претенциите на Константинополска патриаршия да приема клирици без отпустно писмо“ на свещенослужители „от която и да е поместна църква“. Примерите обаче, които се привеждат в документа, са на свещеници, гонени заради антивоенната им позиция. Следват редица доводи от правилата на Църквата и заключението, че РПЦ не приема това поведение на Вселенска патриаршия.
Петата част от документа разглежда въпроса за „Претенциите на Константинополска патриаршия за изключително право за предоставяне на автокефалия“. В текста се посочва, че в историята на Православната църква „не е съществувала общоприета процедура за предоставяне или отнемане на автокефалия“, като за това се привеждат многобройни примери от църковната история. Авторите на текста смятат, че Константинополска патриаршия нарочно не е пожелала да включи темата за автокефалията сред въпросите за обсъждане на Събора на о-в Крит през 2016 г., тъй като „Константинополският патриарх вече е готвел нахлуването си в Украйна“.
„Нарушенаване от страна на Константинополска патриаршия на принципа за равенство на автокефалните църкви“ е шестата част от документа. В нея се прокарва идеята, че „днес Константинополската патриаршия се опитва да наложи на православните поместни църкви друга представа за автокефалията. Утвърждава се идеята, че всяка църква става автокефална само по силата на томос, получен от Константинополска патриаршия, въпреки че историята знае и други начини за придобиване на автокефалия“.
Седмата част на документа разглежда въпроса за „Едноличното преразглеждане от Константинополска патриаршия на актове с правоустановяващо значение“. В този раздел на текста се твърди, че Константинополска патриаршия си присвоява правото да преразглежда исторически актове с правоустановяващо значение за православните църкви и техните граници. Примерите, които се привеждат, са свързани с историята на Руската църква и влиянието ѝ върху съседни страни.
Последната част от документа е посветена на „Претенциите на Константинополска патриаршия за изключителни права върху църковната юрисдикция в диаспората“. Според авторите те се появяват през 20-те години на 20 в. и техен инициатор е Константинополският патриарх Мелетий (Метаксакис), който е на патриаршеската катедра в Константинопол през 1921-1923 г. В документа се посочва, че „нито една поместна православна църква няма особени, изключителни или веобхватни права върху юрисдикцията на цялата православна диаспора“.
В заключение авторите на документа посочват, че „новата еклисиологична концепция на Константинополската патриаршия е в очевидни противоречия с православното предание и каноническите положения и поставя под съмнение преданието, като призовава то да бъде ревизирано“.
Обширният текст е публикуван (тук) и предстои да бъде приет от Св. Синод на РПЦ.
Това, което прави впечатление, е, че той е насочен към вътрешноруската църковна аудитория. В документа никъде не се търси диалог с другите поместни църкви по поставените въпроси, нито с Константинополската патриаршия. Текстът има декларативно-обвинителен характер и не предполага дискусия в търсене на съборно решение. Прави впечатление, че действията на патр. Вартоломей в Украйна на няколко места са окачествени като „нахлуване“, а никъде в документа не се коментира войната като фактор.
Проф. Андрей Десницки, като коментира участието на митр. Иларион в изготвянето на доклада, посочва, че текстът задълбочава разкола между двете патриаршии и има за цел да превърне спора от административен в догматически. Според проф. Десницки мотивите на митр. Иларион да се ангажира с дадения документ са преди всичко лични и допълва:
„В битността си на главен дипломат той курираше точно константинополско-украинското направление и не може да се каже, че постигна големи успехи. Сега иска да докаже, че не той не се е справил, а това са по-фундаментални причини… Другото обяснение е системно и вероятно то е главното: системата каза „трябва“. Изобщо, историята на митр. Иларион е история за това как системността поглъща човечността“, завършва поста си във ФБ проф. Десницки.
