На 27 април в светогорския скит „Продром“ бяха извадени честнѝте мощи на един от най-известните румънски молитвеници на Атон – йеромонах Петроний (Петрониу Тънасе), който се упокоява там през 2011 г. на 94-годишна възраст. Неговите останки бяха извадени от Плоещки епископ Варлаам, викарий на Румънския патриарх Даниил, в присъствието на множество светогорски монаси и поклонници от Румъния.
Еп. Варлаам съобщи, че Румънската православна църква е предложила за канонизация на Вселенска патриаршия духовника, който е бил наставник на хиляди румънски християни в годините на атеизма. Според църковния ред правото да канонизира един или друг подвижник принадлежи на поместната църква, където той е живял в края на живота си, а не на тази, с която е свързано родното му място или народност. А Атон е под юрисдикцията на Константинополската Вселенска патриаршия.
„Хиляди, ако не и десетки хиляди са хората, които пазят днес в Румъния негови писма“, разказа еп. Варлаам. О. Петроний е имал множество духовни чеда, които е учил на най-висшето изкуство – молитвеното общение с Бога. Той е отговарял на всички, като писмата му са се отличавали с безупречна калиграфия, което умение той запазва до края на дълголетния си живот.
„Той беше за мнозина светъл пример за учител на молитва, смирение, покаяние, благочестие и родолюбие, понеже никога не забрави местата, където беше роден и израсна като монах, интелектуалец, богослов“, каза румънският епископ.
О. Петроний (Тънасе; 1914-2011 г.) е роден във Фаркаша, обл. Нямц, Североизточна Румъния. Още млад става част от братството на манастира „Нямц“. Изпратен е в Букурещ, за да учи богословие, но успоредно учи и математика, и философия. В семинарията към манастира преподава омилетика, катехизис и педагогика. Пострадва много от гоненията на атеистичния комунистически режим и е принуден да се оттегли от „Нямц“ в манастира „Сихастрия“. Бил е член на групата „Ругул Апринс“ от манастира „Св. Антим“ в Букурещ, който е последният бастион на съпротивата на румънските християнски интелектуалци и който е унищожен от комунистическия режим през 1958 г. Заради тази му дейност той пострадва много.
През 1977 г. румънските монаси на Света гора отправят молба към Румънската патриаршия да изпрати монаси, които да се установят в румънския скит „Продром“ за възраждане на монашеския живот там. На следващата година, когато вече е на шестдесет и четири години, о. Петроний заминава за Атон и остава там до края на живота си. От 1984 г. до 2011 г. е дикей (ръководител) на румънския скит „Продром“ („Св. Йоан Предтеча“) към Великата лавра. Автор е на две книги: Зовът на св. Православие и Добре каза, Господи. Упокоява се в Господа на 22 февруари 2011 г., като е погребан в гробището на скита.
