Канцеларията на Св. Синод на Православната църква в Северна Македония разпространи изявление, в което протестира срещу „злоупотребата със светците за политически цели“ и подчертава ролята на македонските християни за възстановяването на Охридската архиепископия, „независимо кой е стоял на нейния престол и докъде се е простирала нейната юрисдикция“.
В обичайния стил на църковните документи авторите на изявлението не обясняват какъв е проблемът, на който реагират, като очакват читателите да са запознати с него. По-конкретно в изявлението се казва:
„Относно слуховете и предложенията, които се чуват през този период и в контекста на (зло)употребата със светците в ежедневната политическа конотация, сме длъжни да дадем следното обяснение. А именно, светците са онези, които поради любовта си към Бога и житейския си подвиг са изпълнили Христовото послание: да бъдем всички едно (срв. Йоан 17:21). Следователно, въпреки че всеки от тях произхожда от определено място и е роден от определен народ, тяхното значение и тяхното дело не се ограничават само до една територия, но те имат еднакво значение за всички народи, които ги почитат. Затова поставянето им в тясна национално-политическа рамка е неприемливо за нас и унизително за тях.
Така например св. братя Методий и Кирил с цялото си дело осветиха целия славянски свят със светлината на Христовото Евангелие и затова всички славянски народи имаха и имат възможност да свидетелстват за това Евангелие на своя език. Заради своята всеотдайност и саможертва в мисионерската и образователна дейност те дори са признати за съпокровители на цяла Европа. И така, дейността на светите Братя, както и на всички светци се простира върху целия човешки род и всяко тяхно ограничаване и прослава само сред някои, а не сред всички, които почитат тяхното богоугодно дело, ще означава опит за ограничаването му, а по този начин и опит за неговото опорочаване.
Освен това, когато става въпрос за Охридската архиепископия, трябва да се знае, че независимо от това кой е седял на Охридския престол или докъде се е простирала нейната юрисдикция в историята, паството ѝ винаги и най-многобройно е било съставено от македонски вярващи. И никой друг освен македонците не пазеше и съхраняваше спомена за древната Охридска архиепископия като своя църква-майка и никой не се опита да поднови нейната дейност като македонците. А имаха възможност! И накрая, кой, ако не македонските епископи и верният народ в Македония се застъпиха и тук се бориха за нейното приобщаване в единство с останалите православни църкви, както и за възобновения автокефален статут на Охридската архиепископия като Македонска православна църква.
И накрая, нека никога не забравяме как (Григор) Пърличев възпя онези, които някога са помогнали за събарянето на древната Охридска катедра!“.
Коментарът на Св. Синод на Православната църква в Северна Македония вероятно е по повод на изказването на акад. Драги Георгиев, съпредседател на смесената македоно-българска историческа комисия, който неотдавна обяви, че комисията е близо до хармонизирането на общ текст за историческата роля на Охридската архиепископия за развитието на християнството и християнската култура и писменост.
Македонците възприемат Охридската архиепископия като важна част от своята национална идентичност и дават различни обяснения на факта, че тя е учредена от византийския император Василий Втори като „Архиепископия на България“ с център в Охрид.
Не е ясен завършекът на изявлението на македонските владици с позоваване на Григор Пърличев. Вероятно имат предвид неговата „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“, чието първо издание е през 1875 г. в Белград с името: „Жалостна песна за Блъгарски народ в Охрит и Струга и за секой блъгарин“. Тази песен изиграва важна роля в борбата срещу гърцизма в Охридско. Неясно е към кого и какво послание искат да изпратят македонските владици с призива си да не се забравя песента на Григор Пърличев.
