Православната църква на Чехия и Словашките земи призна автокефалията на Православната църква на Северна Македония, след като миналата седмица това направи Румънската патриаршия, а в края на миналата година и Българската патриаршия.
Според изявлението „Св. Синод на Църквата на Чехия и Словашките земи се запозна с писмата на Вселенския патриарх Вартоломей относно възстановяването на евхаристийното общение с епископиите в Северна Македония, както и с писмата на Сръбския патриарх Порфирий относно реинтеграцията на Църквата в Северна Македония в каноничната структура на Православната църква на Сърбия и за предоставянето на автокефалия на Православната църква в Северна Македония с патриаршески и синоден томос от 20 май 2022 г. Тези канонични решения на сестрите православни църкви бяха приети с благодарност към Бога за преодоляването на дългогодишния разкол“.
В решението не се използва наименованието „Охридска архиепископия“, нито етнонимът „Македонска“, а „Православна църква в Северна Македония“, както беше и в решението на БПЦ.
Румънската патриаршия употреби в своето решение пълното наименование „Македонска православна църква – Охридска архиепископия“, както е според решението (томос) на Сръбската патриаршия и както нарича себе си Църквата в Северна Македония.
Вселенската патриаршия я прие в евхаристийно общение през май 2022 г. с името „Охридска архиепископия под ръководството на архиепископ Стефан“, ограничена в границите на Република Северна Македония. На Сръбската църква беше оставено да уреди административните въпроси между нея и Църквата в Северна Македония, както и точното наименование на новата поместна църква.
Вселенската патриаршия не иска в наименованието на автокефалните църкви да се съдържа етноним, особено по отношение на Църквата в Северна Македония, заради дългогодишния спор за името „Македония“ между Гърция и бившата Република Македония, наричана там доскоро – по името на своята столица – „Скопия“. По отношение на наименованията на поместните църкви в официалната терминология на Патриаршията и на гръкоезичните църкви винаги се използва: „Православна църква на Гърция“, „Православна църква на България“, „Православна църква на Румъния“, „Православна църква на Украйна“ и т. н., като по този начин се подчертава териториалният принцип на организиране на поместните църкви в рамките на конкретна държава.
