Св. Синод на Вселенската патриаршия включи на 10 януари в агиология на Православната църква патриарх Йеремия I и атонския монах Герасим Песнописец от скита „Малката Света Анна“, като тяхната памет ще се чества съответно на 13 януари и на 7 декември.
В изложението на комисията за канонизациите на патриаршията се казва, че „Йеремия I е бил три пъти Вселенски патриарх. Произхождал от областта на Янина. Имал невисоко образование, но отлични административни умения. Като патриарх се ползвал с голяма популярност сред хората. През 1520 г. той става за първи път Вселенски патриарх. Втори път го избират през 1522 г., а последния път патриаршества от 1537 до 1546 г., когато умира във Враца, (тогава в) Търновска епархия.
Йеремия I успява да спаси много църкви, които са заплашени от разрушаване от османците. По време на патриаршеството му и по време на обиколката му в Кипър, Египет, Палестина и Синайската планина на престола неправомерно се възкачва Йоан I Созополски, който е свален от два събора – един в Йерусалим и един в Константинопол“.
Йеремия I бил един от най-дълго управлявалите Константинополски патриарси в период на чести сътресения и смени на патриаршеската катедра. Преди да стане патриарх, през 1513 г. е избран за митрополит на София. Заради своя авторитет като патриарх успява да издейства от султан Сюлейман Великолепни забрана на превръщането на християнски църкви в джамии в столицата на империята. Издига статута на атонската обител Ставроникита до ставропигиален манастир, който става двадесетият манастир на Света гора. Светогорският устав, по който днес живеят монасите в монашеската република, е създаден по време на патриаршеството му и е утвърден от него.
През 1545 г. Йеремия I се оттегля в манастира „Св. Йоан Рилски Пусти“ (Бистрешки манастир) край Враца, като живее отшелнически в пещерата „Постницата“ в близост до манастира, приемайки велика схима с името Йоан. Умира във Враца на път за Влашко. Мястото на погребението му и местонахождението на неговите свети мощи не са известни.
Другият канонизиран светец преподобни Герасим Песнописец от скита „Малката Света Анна“ (1905-1991 г.) е автор на повече от две хиляди богослужебни последования за светци и празници.
За него митрополитът на Верия Пантелеймон пише: „Незабравимият старец Герасим още от младата си възраст беше съжител на преподобните и събеседник на светците. Първият сред плеядата светци, с които той се сближава и които го съпътстват в живота, беше светецът на нашия век, св. Нектарий Егински, с когото се запознал още като дете в храма на Ризариевата семинария в Атина, където светецът служил. След това пътят му продължил на Атон в търсене на духовен мир и спасение на душата – място на непрестанни молитви и небесни откровения на хиляди подвижници, осветили с живота си пустинята на скита „Малката Света Анна“. Той приел монашеско пострижение с името Герасим в чест на великия древен подвижник (преп. Герасим, †475 г.) и под покровителството на наставника на всички монаси – честнѝя Господен Предтеча. Св. Йоан Предтеча е този, който го укрепва и му помага, когато неговият старец го е оставил сам. Той го учи на тайните на аскетичния път, изпитвайки решението му да остане в манастира чак до последния си дъх.
В тишината и усамотението на светогорската пустиня единствените събеседници на стареца Герасим били светците, а израз на това общуване са химните, които той пише. Защото как иначе можем да обясним факта, че един млад по възраст монах решава да пише богослужебни химни, канони и тропари в чест на св. Богородица и светците – нещо, което малцина се осмеляват да правят дори сред великите византийски химнописци?
Светците и техният живот са били неговото всекидневно четиво, духовното му обкръжение, неговата храна, молитва, сила, утеха и надежда. Старецът почти не е говорил за своята лична връзка с Божията майка и светците, пазейки съкровището на духовния опит в скривалището на душата си, за да не го загуби поради превъзнасяне. Нямало е нужда обаче да говори, защото е говорил животът му. Говореха и нещата, които той позволяваше да разберем – макар и „смътно, като през огледало“ (1 Кор. 13:12)“.
Повече за жизнения път на новопрославения светогорски монах можете да прочетете в книгата Съвременни старци на Православието, издание на Русенска св. митрополия и „Двери“.
