Св. Синод на Константинополската Вселенска патриаршия включи на 10 януари в агиология на Православната църква патр. Йеремия Първи и атонския монах Герасим Химнописец от скита „Малката Света Анна“, като тяхната памет ще се чества съответно на 13 януари и на 7 декември.
В изложението на комисията за канонизациите на Патриаршията се казва, че „Йеремия Първи е бил три пъти Вселенски патриарх. Произхождал е от областта на Янина. Имал е невисоко образование, но отлични административни умения. Като патриарх се е ползвал с голяма популярност сред хората. През 1520 г. той става за първи път Вселенски патриарх. Втори път го избират през 1522 г., а последния път патриаршества от 1537 до 1546 г., когато умира във Враца, (тогава в) Търновска епархия.
Патр. Йеремия успява да спаси много църкви, които са били заплашени от разрушаване от османците. По време на патриаршеството му и по време на обиколката му в Кипър, Египет, Палестина и Синайската планина на престола неправомерно се възкачва Йоан Първи Созополски, който е свален от два събора – един в Йерусалим и един в Константинопол“.
Йеремия е бил един от най-дълго управлявалите Константинополски патриарси в период на чести сътресения и смени на патриаршеската катедра. Преди да стане патриарх, през 1513 г. той е избран за митрополит на София. Заради своя авторитет като патриарх успява да издейства от султан Сюлейман Великолепни забрана на превръщането на християнски църкви в джамии в столицата на империята. Издига статута на атонската обител „Ставроникита“ до ставропигиален манастир, който става двадесетият манастир на Света гора. Светогорският устав, по който днес живеят монасите в монашеската република, е създаден по време на патриаршеството му и е утвърден от него.
През 1545 г. патр. Йеремия се оттегля в манастира „Св. Йоан Рилски Пусти“ (Бистрешки манастир) край Враца, като живее отшелнически в пещерата „Постницата“ в близост до манастира, приемайки велика схима с името Йоан. Умира във Враца на път за Влашко. Мястото на погребението му и местонахождението на неговите св. мощи не са известни.
Другият канонизиран светец преп. Герасим Химнописец от скита „Малката Света Анна“ (1905-1991 г.) е автор на повече от две хиляди богослужебни последования за светци и празници.
За него митрополитът на Верия Пантелеймон пише: „Незабравимият старец Герасим още от младата си възраст беше съжител на преподобните и събеседник на светците. Първият сред плеядата светци, с които той се сближава и които го съпътстват в живота, беше светецът на нашия век, св. Нектарий Егински, с когото се е запознал още като дете в храма на Ризариевата семинария в Атина, където светецът е служил. След това пътят му продължава на Атон в търсене на духовен мир и спасение на душата – място на непрестанни молитви и небесни откровения на хиляди подвижници, осветили с живота си пустинята на скита „Малката Света Анна“. Той приема монашеско пострижение с името Герасим, в чест на великия древен подвижник (преп. Герасим, †475 г.) и под покровителството на наставника на всички монаси – честнѝя Господен Предтеча. Св. Йоан Предтеча е този, който го укрепва и му помага, когато неговият старец го е оставил сам. Той го учи на тайните на аскетичния път, изпитвайки решението му да остане в манастира чак до последния си дъх.
В тишината и усамотението на светогорската пустиня единствените събеседници на стареца Герасим са били светците, а израз на това общуване са химните, които той пише. Защото как иначе можем да обясним факта, че един млад по възраст монах решава да пише богослужебни химни, канони и тропари в чест на св. Богородица и светците – нещо, което малцина се осмеляват да правят дори сред великите византийски химнописци?
Светците и техният живот са били неговото всекидневно четиво, духовното му обкръжение, неговата храна, молитва, сила, утеха и надежда. Старецът почти не е говорил за своята лична връзка с Божията майка и светците, пазейки съкровището на духовния опит в скривалището на душата си, за да не го загуби поради превъзнасяне. Нямало е нужда обаче да говори, защото е говорил животът му. Говореха и нещата, които той позволяваше да разберем – макар и „смътно, като през огледало“ (1 Кор. 13:12)“.
Повече за жизнения път на новопрославения светогорски монах можете да прочетете в книгата Съвременни старци на Православието, издание на Русенска св. митрополия и „Двери“.
