Мобилно меню

4.9157894736842 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (95 Votes)

410Папа Франциск разпространи на 25 ноември послание към украинския народ по повод деветте месеца от началото на войната на Русия в Украйна.

„Скъпи украински братя и сестри!

Вече девет месеца абсурдната лудост на войната бушува на ваша територия. В небето ви непрестанно звучи зловещият грохот на експлозиите и тревожният вой на сирените. Бомби се изсипаха върху градовете ви, дъжд от ракети донесе смърт, разрушения и болка, глад, жажда и студ. По вашите улици много хора трябваше да бягат, оставяйки домове и близки. Реки от кръв и сълзи текат край великите ви реки всеки ден.

Искам да присъединя сълзите си към вашите и да кажа: не минава ден, в който да не съм до вас и да не ви нося в сърцето и в молитвата си. Вашата болка е и моя болка. Днес аз виждам вас на Кръста на Иисус да страдате от ужаса, предизвикан от тази агресия. Да, кръстът, изтезавал Господа, отново личи в следите от мъчения, открити по труповете, в масовите гробове в градовете, в тези и много други кървави картини, които влязоха в душите ни и ни карат да викаме: „Защо?! Как може хора да се отнасят така към други хора?“.

Спомням си много трагични истории, за които разбрах. Преди всичко за най-малките: колко деца бяха убити, ранени, осиротели, откъснати от майките си! Плача заедно с вас за всяко малко дете, загубило живота си заради тази война, като Кира от Одеса, Лиза от Виница и стотици други деца: във всяко от тях претърпя поражение цялото човечество. Сега те са в лоното на Бога, виждат вашите нещастия и се молят за тяхното прекратяване. Но как да не изпитваш болка за тях, както и за онези малки и възрастни, които са депортирани? Болката на украинските майки е неизмерима.

Мисля за вас, млади мъже: заради смелата защита на родината си трябваше да вземете оръжие, вместо да мечтаете за бъдеще. Мисля за вас, съпруги, които загубихте мъжете си: стискайки устни, вие продължавате мълчаливо, с достойнство и решителност да се жертвате за децата си. Мисля за вас, възрастните, които се опитвате по всякакъв начин да защитите близките си. За вас, които сте на преклонна възраст и вместо в мирен залез бяхте хвърлени в тъмната нощ на войната. За вас, жените, които претърпяхте насилие и носите тежък товар в сърцата си. За всички вас, с наранени душа и тяло. Мисля за вас и съм до вас с нежна любов и възхищение от начина, по който се справяте с най-тежките изпитания.

Мисля за вас, доброволци: всеки ден се посвещавате на хората. Мисля за вас, пастири на светия народ Божи – често и с голям риск за сигурността си оставате близо до хората, носейки им Божията утеха и братска солидарност, преобразувайки обществени места и манастири в приюти, където предлагате гостоприемство, помощ и храна на хората, които са в трудни обстоятелства. Отново мисля за бежанците и вътрешните преселници – лица, които са далеч от домовете си, много от които са разрушени; мисля и се моля за властите: те имат отговорността да управляват страната в трагично време и да вземат далновидни решения в името на мира и развитието на икономиката, и то в период, когато се разрушава толкова много жизненоважна инфраструктура – както в градовете, така и в селата.

Скъпи мои братя и сестри, в този океан от зло и скръб, деветдесет години след ужасния геноцид на Голодомора, аз съм поразен от вашия благороден плам. Въпреки голямата трагедия, която ви сполетя, украинският народ не изгуби духа си и не изпадна в самосъжаление. Светът позна една смела и силна нация, която страда и се моли, плаче и се бори, съпротивлява се и се надява: една благородна нация от мъченици. Продължавам да бъда до вас със сърцето си, с молитва и човешка загриженост, за да се чувствате подкрепени, за да не свиквате с войната, за да не оставате сами днес и особено утре, когато може се яви съблазънта да забравите страданията си.

През тези месеци, когато суровият климат изостря вашата трагедия, бих искал нежността на Църквата, силата на молитвата, любовта, която толкова много братя и сестри по всички географски ширини изпитват към вас, да помилва лицата ви. След няколко седмици ще бъде Рождество Христово и стенанията на болката ще станат още по-осезаеми. Но аз бих искал да се върна с вас във Витлеем, към изпитанието, което светото семейство трябваше да преживее през онази нощ, в която сякаш имаше само студ и мрак. Но не – яви се светлина, която идваше не от хората, а от Бога; не от земята, а от небето!

Нека Пресветата Дева Мария, Неговата и наша майка, ви закриля. На нейното непорочно сърце, в единство с епископите от целия свят, поверявам Църквата и цялото човечество, особено вашата страна и Русия. На нейното майчино сърце поверявам вашите страдания и сълзи. Нека непрестанно се обръщаме с молба към нея, която, както пише великият син на вашата земя, „донесе Бога в нашия свят“, за така желания дар на мира, уверени, че „нито една дума не остава безсилна пред Бога“ (Лука 1:37). Нека Той изпълни справедливите очаквания на сърцата ви, нека изцели раните ви и да ви даде утеха. Аз съм с вас, моля се за вас и ви моля да се молите за мен.

Нека Господ да ви благослови, а Пресветата Дева да ви закриля“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dkk3w 

Разпространяване на статията: