Археологическите разкопки от летния сезон на 2022 г. в Хипос (Сусита) на Декаполис, гръко-римски град, разположен високо над Галилейско море, хвърлят допълнителна светлина върху живота на ранните християни, съобщава „Haaretz“. В града са открити не по-малко от седем църкви от раннохристиянската епоха. Особен интерес представляват четири надписа, открити в мартириума на св. Теодор или „изгорялата църква“. За откритието разказват ръководителите на разкопките д-р Арлета Ковалевска и д-р Михаел Айзенберг от Института по археология „Зинман“ към Университета в Хайфа и епиграфът проф. д-р Грегор Щааб – от Института за класически изследвания към Университета в Кьолн.
От една мозайка, поставена на видно място във входното преддверие на църквата, научаваме, например, за Мегас, „пресветия епископ“, който е финансирал основната мозайка на братята си Евсевий и Йовий, за чиито души Мегас се моли.
В страничния параклис има надпис: „Приношение за спасението и закрилата на Урания и Теодор. Господи Боже, приеми! Амин! Във времето на индикт 4 и годината 619“. Изглежда, че тези две лица са създали своеобразен частен параклис като място за последен покой за себе си, предполагат археолозите.
Друга мозайка подсказва, че свещенослужител би могъл да бъде и златар, както го превежда Щааб: „Приношение на свещеника Симеоний, златар, пазител [?], Той [Господ] ще защити него, децата му и жена му“.
Впечатление прави, че надписите на гръцки език са написани с много грешки, което показва, че през този период гръцкият език вече не е бил широко разпространен в Светите земи, а смесван с местните езици.
Ако вече не се е говорел, защо надписите да са на гръцки? „В църковния свят е било немислимо да се стигне до идеята да се използва друг език освен гръцкия – дори ако човек е бил наясно, че този език вече не се владее в необходимата степен“, обяснява Щааб. „Оригиналният език на християнската литургия и молитва към Бога е бил гръцкият, така че е било невъзможно да се отхвърли използването му в християнския контекст, както и в мозайките“.
Последните разкрития доказват също, че мартириумът на св. Теодор или „Изгорялата църква“ изгаря преди ислямската епоха, тъй като всички намерени там монети и други артефакти са отпреди ислямския период. Това дава основание да се смята, че църквата е била унищожена от пожар по време на персийското сасанидско нашествие през 614 г.
Мартириумът на св. Теодор е построен през втората половина на 5 или началото на 6 в. в най-западната част на града, с изглед към Генисаретското езеро. През 2019 г. бяха открити надписи, които приписват построяването на мартириона на игумена Петър и назовават името на мъченика Теодор.
От седемте църкви, открити досега в Хипос, Изгорялата църква е била най-отдалечена от центъра на града, покрит с колонади, и е била построена в най-бедния квартал.
От атриума вярващите са имали впечатляваща гледка – по-добра от тази, която са предлагали другите църкви – към Галилейско море и други места, където Иисус е вършил чудесата Си. И все пак обстановката и грубото качество на мозайките подсказват, че местната общност, издигнала храма, не е могла да си позволи първокласни майстори. Изображенията са цветни, но наивни. Църквата е сравнително малка. Затова екипът смята, че това е квартална църква за обикновени хора.
В друг храм в Хипос, в самия олтар, беше открит мраморен саркофаг с кръстни знаци на светица, чието име не е известно. Изследванията са показали, че става дума за жена на възраст около петдесет и пет години. В горната част на саркофага е била пробита дупка с неясно предназначение. Изследванията показват, че по някаква причина влизането в тази църква е било блокирано и вратите са били зазидани, но хората са продължавали да имат достъп до този саркофаг чрез врата, пробита в олтара.
