Преподавателите от Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж публикуваха на 4 ноември богословско разяснение за войната, самоотбраната и гражданската защита, водени от желание да внесат яснота в съзнанието на хората. Те смятат това за свой дълг, когато в условията на руско-украинската война се злоупотребява с истината, в резултат от което хората се объркват и престават да различават ясно истината от лъжата. Център на изявлението са твърденията, които звучат от амвона на РПЦ и приравняват нацията и вярата в Бога, с всички произтичащи от това смесване богословски последици, а именно: за свещената война; за смъртта на военния като саможертва, изкупваща греховете му; за култа към нацията като християнска добродетел и др. За първи път тези идеи огласи Московският патриарх Кирил като опит да оправдае смъртта на десетки хилядите руски войници, загинали в Украйна през последните месеци, и да мотивира руските младежи да участват във войната на Русия в Украйна.
Ето и целия текст на изявлението на преподавателите от „Св. Сергий“:
„Човекът не е създаден, за да убива човека, а за да го направи жив, така че в Христос да може да постигне вечния живот, който е негово призвание. Войната, която не само убива хора, но и води до жестокости, като убива не само войници, но и невинни цивилни, взети за заложници, е едно от най-страшните бедствия, които човечеството познава. Като такова тя никога не може да бъде справедлива или свята.
Когато една държава нахлуе в друга държава, тя е агресор. Всяка страна има право да се защитава от агресия. Нейните граждани дори са длъжни да го правят. В този контекст моралната и духовната власт е легитимна, когато насърчава гражданите да изпълняват дълга си да защитават страната си. Тя престава да бъде такава, когато започне да обяснява, че тъй като защитата на страната е жертва, този, който ще даде живота си в защита на страната си, ще види греховете си опростени чрез тази жертва. Православието никога не е приемало средновековната доктрина за пълни или частични „индулгенции“, давани от Латинската църква на християните, които са се съгласявали да отидат и да се бият в кръстоносните походи.
Войникът не е Христос и защитата на земното отечество не е същото като спасяването на света.
Иисус Христос даде живота Си за спасението на света. Колкото и да е похвално, даряването на живота на един войник в защита на родината му не е спасение на света. Тук не може да се говори за опрощаване на греховете: само мъртвият и възкръснал Христос поема греховете на света. Подобно на войната, идолопоклонството към нацията е бич, който заслепява, като свежда религията до нацията, а в същото време превръща нацията в религия. Христос дойде, за да ни напомни, че човекът произлиза не от народа, а от Бога.
Всяка година народите по света почитат паметта на онези, които са дали живота си в защита на своята страна. Макар и героичен, този дар не е свят и няма причина да вярваме, че на тези, които го дадат, ще бъдат опростени греховете. Бог е този, който опрощава греховете, а не героизмът, колкото и забележителен да е той.
За нас е богословски недопустимо да се смята, че човек, който, верен на патриотичните си задължения, загива на бойното поле при изпълнение на военните си задължения, би извършил акт, равностоен на жертвоприношение, който би го освободил от всички грехове, включително от греха на евентуалното убийство на враговете му. Опрощаването на греховете не е механична компенсация между греховете и „заслугите“; това е тайна, която принадлежи единствено на милосърдието на Бога Творец.
Искаме да припомним, че през десетото столетие патр. Полиевкт, духовен баща на св. равноапостолна Олга, отхвърля искането на имп. Никифор Фока да обяви за мъченици християнските войници, загинали на бойното поле. Всъщност дори при самозащита или война всяко убийство остава грях, както свидетелства правило 13 на св. Василий (тези, които са убивали на война, „нямат чисти ръце“). Ето защо през единадесетото столетие двамата св. страстотерпци, князете Борис и Глеб, покровители на Руската и Украинската църква, предпочитат да умрат по примера на Христос, вместо да пролеят кръв, за да защитят държавата си от хищничеството на своя братовчед Святополк.
Съветът на преподавателите на Института „Св. Сергий“ не възнамерява да прави политическа оценка на ужасната война, която се води – това не е негова задача, но смята за свой дълг да постави понятието за самозащита и гражданска активност на полагащото му се място в православната перспектива: гражданската активност трябва да служи на Бога, а не Бог да служи на гражданската активност“.
Текстът е приет с гласуване от Съвета на преподавателите на 4 ноември 2022 г., като са участвали 19 богослови от преподавателския състав. За са гласували 15, Против няма, Въздържали се – 4.
Богословският институт „Св. Сергий“ се превръща в световен център на православното богословие през първата половина на двадесетото столетие заради изтъкнатите руски емигранти, които работят там. Съчиненията на о. Василий Зенковски, о. Сергей Булгаков, о. Георги Флоровски, проф. Антон Карташов, архим. Киприан (Керн), игумен Касиан (Безобразов) и мн. др. и до днес са основоположни за православното богословско образование.
