Австралийският архиепископ Макарий призова клириците на своята епархия да помнят, че тяхната свещеническа мисия е да насочват хората не към себе си, а към Христос и Църквата. Пастирското си слово той отправи по време на свещеническо ръкоположение в църквата „Св. Харалампий“ в Мелбърн, а причина е начинът, по който някои клирици проповядват от амвона – в центъра на своите проповеди те поставят себе си, своите преживявания, мислейки, че така правят словото си по-интересно и живо, докато всъщност егоцентрично затъмняват Христовото послание. Така те печелят последователи, неусетно създавайки култ към собствената си личност, вместо да насочват вниманието на хората към Христос.
Според архиеп. Макарий свещеникът трябва да има предвид опасността да изгуби ориентация за своята мисия, въпреки ентусиазма, с който започва свещеническото си служение:
„И това се случва, защото ние, свещениците, забравяме, че сме тук не за да проповядваме себе си, не за да казваме неща от себе си, не за да водим хората към себе си и да печелим любовта на хората, а за да насочваме хората към Христос и Църквата“.
Три са основните принципи, които свещеникът трябва да спазва, ако иска да избегне тази опасност: никога да не се отъждествява с Христос, никога да не се отъждествява с Църквата и никога да не се отъждествява със Светия Дух.
„Има много случаи на духовници, които излизат и говорят от името на Светия Дух и проповядват ерес. Има много случаи на духовници, които излизат и, вместо за Христос, говорят за своя живот и постижения, за хубавите неща, в които вярват, или още по-лошо – издигат на амвона езика на улицата, защото смятат, че по този начин стават актуални, но те забравят, че проповедта е свещена материя и не всеки може да казва това, което иска, което го интересува, в което вярва и особено това, което лично той живее“.
Това ни съветва и образецът в проповедническото дело – св. Йоан Златоуст: „Ние не проповядваме и не разкриваме своя живот, а целта ни е да проповядваме и разкриваме Христос“.