Митрополит Лонгин (Жар), викарий на Черновицката епархия, УПЦ, нарече благославянето на войната в Украйна от Московския патриарх Кирил „безбожие“. В емоционалната си проповед след неделната литургия на 5 юни той се обърна към патр. Кирил с думите:
„Ваше Светейшество, благодарим Ви за Вашите благословии. Благодарим Ви, че умират хора и се пролива кръв. За това, че бомбардирахте нашите манастири, нашите църкви. За убийството на нашите монаси, на нашите свещеници. Благодаря Ви, Ваше Светейшество, за великата и голяма благословия на това кръвопролитие!
Това е безбожие!
… Някой ще бъде отговорен за пролятата кръв, за сълзите на майките, за децата, които са останали сираци. Вие ще отговаряте, онези, които благословиха войната и кръвопролитията, ще отговаряте пред Бога, а не пред хората. За всяка майчина сълза, за всеки пресен гроб ще отговаряте пред Господ Бог. Това е непростимо! Вие наранихте целия украински православен свят, донесохте ни голяма болка. Не си търсете оправдания и извинения! Заради това днес имаме Украинска православна църква под ръководството на Киевския и на цяла Украйна митр. Онуфрий!…
Нашите деца умират, всеки ден погребваме нашите синове. Пълно е с вдовици, със сълзи и с майчина болка… Докъде стигнахме?! Нима нищо не чувствате?! Душата Ви не боли ли? Ние не можем да спим през нощите. Болят ни душите за народа ни, за страната ни. Просто душата ни боли… Как е възможно това? Оставихте хората без покрив, без дом, без хляб, без вода! Оставихте децата да плачат по пътищата, сираци. Не боли ли душата Ви? Съвестта не Ви ли измъчва, Ваше Светейшество?
Вие благословихте войната! За тази кръв ще трябва да отговаряте. И за чистотата на нашата православна вяра – също!
Простете ми, братя и сестри, за тези думи. Но душата ми вече не може да побира тази болка. Майката всеки ден гледа снимката, не знае къде са децата ѝ. Майката всеки ден пита: „Батюшка, той жив ли е или мъртъв? Батюшка, кажете ми какво да правя? Не мога вече да живея в този свят без моите деца. Къде са децата ми?“.
Не чувате ли? Душата не боли ли? Ах, ах, ах. Какво доживяхме… Помилуй ни, Господи, и ни дай сили да Ти останем верни!“.
