На 19 май в катедралния храм „Св. Сава“ в Белград ще бъде отслужена Литургия на помирението от предстоятеля на Сръбската патриаршия патр. Порфирий и архиепископа на Македонската православна църква Стефан. В нея ще вземат участие всички архиереи на двете сестрински църкви и така ще бъде възстановено богослужебното и каноническо единство помежду им, се казва в официалното съобщение на Сръбската патриаршия. С това свое предложение СПЦ изпреварва намерението на Вселенския патриарх да служи във Фенер с археп. Стефан в понеделник след Петдесетница – празника Свети Дух.
Припомняме, че на 16 май Архиерейският събор на Сръбската патриаршия възстанови каноническото и богослужебно общение с Македонската православна църква, оставяйки отворен диалога за бъдещия автокефален статут на тази поместна църква. А тъкмо самопровъзгласяването за автокефална през 1967 г. донесе на МПЦ петдесет и пет годишна изолация поради единодушно непризнаване от останалите православни църкви.
Въпросът за официалното наименование на Православната църква в Северна Македония се оставя на преценката на самата църква, за което тя трябва да постигне съгласие с останалите поместни православни църкви.
Св. Синод на МПЦ в свое заседание от 10 май благодари на Вселенския патриарх Вартоломей „… за патриаршеския и синоден акт за установяване на каноническо и евхаристийно единство на йерархията, като приемането е с еклисиологично име, което осигурява многовековна църковна приемственост“. Същевременно те информират обществеността, че „… продължават разговорите със Сръбската православна църква до уреждане на окончателния статут на нашата църква, каквато е и препоръката на Константинополската патриаршия, за да уредят административните въпроси между двете църкви в рамките на каноническия ред и църковно предание“.
Решението за възстановяване на евхаристийното общение със Сръбската църква, макар и формално със статут на автономна църква, се тълкува различно в македонските медии. За едни анализатори признаването на автономен статут като предпоставка за възстановяването на общението е формален акт, който ще позволи на Македонската църква да излезе от международната изолация и да отвори пътя към признаването на нейната фактическа автокефалия. За други най-неблагоприятно за МПЦ в решението на сръбския Архиерейски събор е изискването автокефалията ѝ да бъде „всеправославно приета“, което би могло да я постави в непреодолима зависимост от Сръбската православна църква.
Всички с интерес очакват официална реакция на Българската православна църква най-вече заради наименованието „Охридска архиепископия“, което и досега присъства в официалното наименование на МПЦ, но до този момент тя не беше канонична поместна църква. Охридската архиепископия е основана с името „Архиепископия на България“ от византийския император Василий Втори след падането на България под византийска власт. Това е и причината в патриаршеския акт на Вселенска патриаршия да се избегне цялостното споменаване на наименованието „Охридска архиепископия“, а да се използва единствено „Охридска“, оставяйки въпроса открит за бъдещи разговори. В цитираното благодарствено писмо на Св. Синод на МПЦ обаче патриаршеският акт се тълкува като признание за приемственост именно на десетвековната Охридска архиепископия.
