На заседанието си от 14 април Св. Синод на Вселенска патриаршия пристъпи към канонизацията на стареца Евмений (Саридакис; 1931-1999).
През юни миналата година Светият Синод на полуавтономната Критската църква прие молбата от митрополита на Гортина и Аркадия Макарий за вписване в агиология (списъка на светците) на Православната църква на архим. Евмений (Саридакис), произхождащ от Етя, и я препрати на Вселенска патриаршия за официална канонизация.
Тази година паметта на преп. Евмений ще бъде чествана за първи път като светец на 23 май.
О. Евмений е наричан „засменият светец“ и „светецът на прокажените“, като самият той е страдал от този недъг. Друг специфичен момент от неговото житие е изпитанието на бесовското влияние, от което той дълги години е измъчван. С Божията благодат се удостоил да помага и на други, подложени на това тежко изкушение. И той, подобно на преп. Порфирий, изминава своя християнски път в болничен храм в гръцката столица, близо до страданието на хората. За него преп. Порфирий свидетелства, че е бил „скритият светец на нашето време“.
Роден е през 1931 г. в село Етя, в община Монофаци на област Ираклио, остров Крит, и е осмото дете в бедно и вярващо семейство.
Станал монах на седемнадесетгодишна възраст, подвизавал се с любов и молитва за усъвършенстване на душата си. Бил подложен на тежкото изпитание на болестта проказа. А по-късно, когато вече е свещеник, страдал много от бесовско влияние, от което бил измъчван телесно и душевно и получил освобождение след много молитви, бдения и екзорцизъм в няколко манастири на Крит, като например „Кудумас“ и „Панагия Каливиани“.
Проказата го отвежда в болницата за инфекциозни болести в Агия Варвара, Атина. Там той бил излекуван, но виждайки човешкото страдание, решава да остане в болницата като свещеник, за да помага колкото може повече на своите ближни! Там „той започва своето пастирско дело, пред което коленичат тези с богословски степени и църковни длъжности“.
Любовта и подвижническата му борба привлича към него Божията благодат и скромният свещеник (служил в църквата на св. лечители Козма и Дамян) достига големи висини на светостта, която обаче пази скрита докато може. Бил удостоен с пророчески дар, високи духовни преживявания и видения и помагал на толкова много хора от всяка социална класа и образователно равнище, не само със съветите и молитвите си, но и със своето осветено присъствие.
Старецът имал голяма любов – обичал целия свят и всеки човек лично, и бил много усмихнат светец. Дрезгавият му смях бил една от характерните му черти. В същото време имал и дара на благодатните сълзи, тъй като често са го виждали да излиза от св. олтар след божествената Литургия с намокрена от сълзи брада, след като се е молил за всички болни и нещастни хора.
Духовните му чеда свидетелстват: „Нашият отец се смееше, много се смееше. Смееше се с нас, хората, и ни предаваше радостта си. Смееше се със светците, с Богородица, с ангелите и ни предаваше отново тяхната радост – на светците, на Божията майка, на ангелите, така че когато отидехме при него, дори да бяхме тъжни и уморени психически или физически, си тръгвахме… летящи.
О. Евмений се смееше често пъти и по време на богослужение, докато например четеше светото Евангелие или когато прекадяваше иконата на Божията майка на „Честнейшую херувим“.
Всеки, който се доближеше до него, виждаше свещеник, монах, чието лице е озарено от голяма радост. Това беше радостта на един благодатен човек, извираща от сърце, преизпълнено с истински, божествен мир и радост“.
Старецът Порфирий казвал за о. Евмений: „Иди и вземи благословията на стареца Евмений, защото той е скритият светец на нашите дни“.
В инфекциозната болница о. Евмений има щастието да се запознае с прокажения св. монах Никифор, който, макар и ослепял от болестта си, става велик духовен отец на християните и учител на стареца Евмений. Последните две години от живота си о. Евмений прекарва в атинската болница „Евангелисмос“, а на 23 май 1999 г. предава духа си на Господа. Погребан е, според желанието му, в родното му място Етия.
