Литовският митрополит Инокентий, оглавяващ Литовската епархия на Московска патриаршия, излезе с изявление с няколко ключови момента: като архиерей той не споделя позицията на Московския патриарх Кирил за войната в Украйна; за православните християни в Литва е ценност, че те живеят в свободна държава, за разлика от Русия; епархията в Литва ще се стреми към „още по-голяма църковна самостоятелност“, което е заявка за отделяне на Литовската църква от Московска патриаршия.
Ето и текста на изявлението:
„… Голяма беда сполетя земята на Украйна: там се пролива кръв и страдат невинни хора. Честният човек и богобоязливият християнин не може да гледа безучастно на случващото се. Гласът на съвестта му вика към небето, молитвата му е насочена към Бога, Комуто принадлежи единствената присъда и пред Когото ще отговарят тези, които донесоха скръб на народа на Украйна, страдание на майките, сълзи на роднини и приятели, смърт и унищожение, масово изселване от страната.
Православният народ на Литва прие с болка в сърцата трагедията на народа на Украйна. От самото начало на военните действия във всички православни църкви се усили молитвата за бърз край на войната, за възстановяване на мира в земята на Украйна.
Позицията на Православната църква в Литва е непроменена: ние категорично осъждаме войната на Русия срещу Украйна и се молим на Бога за нейния бърз край. Както сигурно вече сте забелязали, ние с патр. Кирил имаме различни политически възгледи и възприятия за текущите събития. Неговите политически изявления за войната в Украйна са негово лично мнение. Ние в Литва не сме съгласни с това.
Тук бих искал открито да кажа, че ние, православните в Литва, имайки днес възможността да решаваме самостоятелно вътрешните си църковни дела, ще продължим да се стремим към още по-голяма църковна независимост, вярвайки, че Господ ще я даде в подходящото време.
Живеем в свободна, демократична държава. Литва не е Русия. Това е различна държава, различно общество със свой духовен и морален климат. Православните в Литва съставляват малка част от това общество и въпреки че едва ли има повече от три хиляди активни енориаши в цяла Литва, те са пълноправни граждани на своята страна, свободно изповядващи традиционната си религия. Нашите енориаши са честни и скромни хора, които дълги години съвестно са работили в полза на литовската страна и са внесли своята лепта за изграждането на свободна Литва.
Да припомним, че преди повече от тридесет години православните вярващи, водени от митр. Хризостом, сега на покой, без колебание застанаха решително на страната на литовския народ за независимостта на своята държава. Позицията на Православната църква остава абсолютно непроменена. Не може да бъде по друг начин.
Задавам си въпроса: дали всеки, който пише и говори за нас, познава православните? Посещавали ли са служби в православни църкви в Литва, чували ли са как и за какво се молят православните? На всяко богослужение православните се молят за богохранимата литовска страна, за нейните власти, армията и целия ѝ народ. А днес – и за края на тази кървава война, за загиналите войници, за възцаряването на мира в Украйна, за страдащия народ на украинската земя – ние се молим и страдаме с тях!
Каквото и да се случва около нас, ние, православните, ще продължим да се молим за нашата страна Литва и нейния народ, призовавайки за помощ нашата небесна покровителка – Пресвета Богородица, всички светци на литовската земя, и ще бъдем верни на нашата страна и нейните хора. Ще пазим единството на хората, независимо от тяхната национална и конфесионална принадлежност. Ще се молим искрено за многострадалния народ на Украйна и ще помагаме на бежанците, които са намерили подслон на литовска земя. Ще пазим духа на мира и любовта в сърцата си!
Великият светец Йоан Златоуст е казал: „Слава на Бога за всичко!“. И днес ние казваме: слава и благодарност на Бога, че изпрати на нас, православните, такова изпитание. Слава и благодарност на Бога за това, че търпим укор. За всичко благодарим на Господ Бог, искрено уповавайки се на Неговата милост и прошка“.
