Предстоятелят на Александрийската патриаршия, патриарх на Александрия и цяла Африка Теодор II, от 4 март т. г. е на посещение в Демократична република Конго. Неговите сътрудници наричат това посещение „мисионерска обиколка“ и то безспорно е свързано с напрежението сред православните в Африканския континент след действията там на т. нар. екзархия на Руската православна църква – Московска патриаршия през последните два месеца. Навсякъде патр. Теодор е бил посрещнат много сърдечно от клира и народа, който с присъщата си възторженост е приветствал своя духовен отец – главата на Алексдандрийската църква. Присътвали са посланиците на Гърция и Египет, както и висши представители на конгоанската държава.
Проведена е била и конференция на клириците от Д. Р. Конго и от Конго – Бразавил, на която е засвидетелствано единството на православните около Александрийската патриаршия.
Както вече Двери съобщи, междувременно Александрийска патриаршия ръкоположи нови епископи в своя обширен диоцез, сред тях и африканци. А сегашното патриаршеско посещение е посветено и на въдворяването в епархия Киншаса на новия митрополит Теодосий (Чичивос, родом от Северна Гърция). До м. януари т. г. той беше митрополит на Кананга (ръкоположен през 2018 г.), а след смъртта от COVID-19 на митр. Никифор през лятото на миналата година беше преместен в столичната епархия.
Патр. Теодор е назначил и двама свои наместници в епархии, които още нямат свои епископи: архим. Поликарп (Диамандопулос, мисионер, родом от Солун, Гърция) за епископията на гр. Кисангани в Централно Конго и архим. Тимотей (Дуба, конгоанец) за епископията на гр. Гома в източната част на страната, на един километър от границата с Руанда.
Патриархът назначи също така и архим. Хризостом (Камуанга, конгоанец) за игумен на малката монашеска общност при храма на Богословския факултет на Православния университет в Киншаса.
Както патриархът, така и местните епископи и клирици на Александрийска патриаршия говорят в словата си за противоканоничния инцидент с нахлуването на Московска патриаршия на територията на Африка, като осъждат тази духовна инвазия и заявяват желанието си да запазят единството на православните християни в този континент под юрисдикцията на древния апостолски престол на св. евангелист Марк.
Справка: Демократична република Конго (през периода 1971-1997 г. наричана Заир, а преди това – Белгийско Конго; не трябва да се бърка с Република Конго, наричана още Конго – Бразавил, а преди това – Френско Конго) е разположена в Централна Африка. През нея минава и екваторът. Тя е втората по площ африканска страна със 75 млн население, което я прави най-голямата франкофонна страна в света. Населението на столицата Киншаса вече е 10 млн. Д. Р. Конго се смята за най-богатата на природни ресурси страна в света, но за съжаление е с най-малкия доход на глава от населението.
Основната маса православни вярващи на Александрийската патриаршия в Д. Р. Конго са местни африканци, които са преминали към православието през последните шестдесет години като плод от мисионерска работа преди всичко на гръцки, но също е на кипърски и финландски православни братя и сестри, съответно подкрепяни изцяло от своите православни църкви. Конго може да се нарече християнска страна, но трябва да знаем, че населението е две трети римокатолическо и една трета протестантско, така че православните са малцинство. Православието в тази страна, както и в други африкански страни е „занесено“ от гърци, отишли там като предприемачи още преди деколонизацията през 60-те години на 20 в. От духовниците обаче, които периодично са посещавали малките гръцки общности, постепенно е започнало привличането в православната вяра на местното население. Сега никой не се ангажира да посочи поне приблизително числеността на православните в Д. Р. Конго, но се смята, че са десетки хиляди, колкото и незначително число да е това в сравнение с цялото ѝ население. Поради огромните разстояния, на които отстоят православните енории в страната, там през последните години бяха учредени нови епархии и сега освен в столицата Киншаса епископи има в градовете Кананга и Лумумбаши (обл. Катанга), за да бъдат по-добре обгрижвани православните конгоанци. Със същата цел при сегашното си посещение патр. Теодор е назначил и двамата свои наместници: архим. Поликарп за епископията на Кисангани и архим. Тимотей – за епископията на Гома. Трябва да се отбележи, че свещениците са предимно местни, а африканци вече се ръкополагат и за епископи, за да се преодолее упрекът, че ръководството се упражнява само от европейци.