Преди седмица Министерството на външните работи на Русия публикува интервю със Сръбския патриарх Порфирий за специалното издание на ведомството. То беше широко отразено в руските, сръбските и гръцки сайтове, тъй като очертава основни насоки в политиката на Сръбската патриаршия в период на засилваща се конфронтация между Москва и Константинопол.
Очаквано няколко бяха въпросите, свързани с църковната ситуация в Украйна. Както е известно, Сръбската църква е силно обвързана с Московска патриаршия и в това отношение отговорите на патр. Порфирий не съдържат нещо ново.
На въпроса има ли промяна в позицията на Сръбската църква по украинския въпрос, патр. Порфирий отговаря: „Няма да променим позициите си. Ние даваме и ще продължим да оказваме силна подкрепа на митрополит Онуфрий и неговата църква. Аналогията, която правите между Украйна и Черна гора не е съвсем точна, но е разбираема, защото и ние, като вас, преживяхме разпадането на федералната държава, в което враговете на православието, а бих казал и враговете на християнството, видяха шанс да разкъсат автокефалните или автономните църкви. Ето защо ние добре разбираме какво се случва в Украйна. Затова високо ценим начина, по който патриарх Алексий ръководеше кораба на Руската църква в онези бурни и смутни времена и как днес патриарх Кирил, смело ще кажа, триумфално поведе през третото хилядолетие. Най-широката възможна свобода, пълната автономия в управлението, която Руската православна църква е предоставила на Украинската православна църква, са пример за възможно най-голяма проява на икономѝя и църковно съзнание“.
Отговорите на Сръбския патриарх обаче съдържаха и акценти, на които също трябва да се обърне внимание.
Патр. Порфирий, например, не приема за точна аналогията, която интервюиращият прави между църковната ситуция в Украйна и Черна гора. Според патриарха, в Черна гора, за разлика от Украйна, разколът няма обществена подкрепа, а следователно и тежест. Разколниците в Черна гора „… са лоши актьори, водени от разпопен свещеник, който в младостта си е бил на служба в комунистическата тайна полиция“. Патр. Порфирий даже намира за обиден паралела между Черна гора и Украйна.
Много по-интересен е отговорът му за Украйна, който беше пространно цитиран в медиите най-вече в частта, където предстоятелят на Сръбската църква е критичен към действията на Вселенския патр. Вартоломей:
„Отношението ми към църковния проблем в Украйна е добре известно на всички. Само ще кажа, че въпреки удивителната лекота, с която Константинополската патриаршия пренебрегва свещените канони, еклисиологията, вековната структура на Православната църква, Преданието, ние, както сигурен съм и сестринската Руска църква, не отстъпваме от любовта към майката Църква“.
С други думи, предстоятелят на Сръбската църква не споделя радикализирането на църковната полемика от страна на Московска патриаршия, която има за цел заклеймяването и изолирането на Вселенската патриаршия като отпаднала от достойнството си на „първа по чест“ между православните църкви и „Църква майка“ за много от поместните църкви, включително и за Сръбската.
Все пак патр. Порфирий изразява надежда „… този нецърковен проект да бъде отхвърлен, тъй като не донесе добро на никого в Украйна“, а след това всички „ще се върнем към братската любов и всеправославно решение на проблемите“.
На въпрос за отношението му към западната политика за дистанциране на Сърбия от Русия и ориентиране към Европейския съюз, патр. Порфирий отговаря, че чувства себе си европеец, а западната цивилизация е част от неговата идентичност и идентичността на сръбския народ.
Изразената позиция на Сръбския патриарх за дипломатическото списание на Руската федерация се вписва в политиката на Сръбската църква през последните години на тясна обвързаност с руската политика и църква и в същото време поддържане на отношения, включително и премерена подкрепа за Вселенската патриаршия. Плод на тази политика стана участието на Сръбската патриаршия във Всеправославния събор на о-в Крит, въпреки руския натиск за неучастие. Днес, в условията на задълбочаване на схизмата в православието, изказването на предстоятеля на Сръбската църква може да се приеме като заявка за стремеж към една по-балансирана църковна политика, която да избегне крайностите.