В Цхинвали погребват убитите

Вчера на улица "Сталин" в Цхинвали цареше скръб. От най-ранна сутрин към къща N 32 се стичаха хора, за да изразят съчувствието си на Ефери, която загуби единствения си син. "Момченцето ми! Моят Аланчик! Такива големи сини очи имаше! Даже автомат не беше държал никога в ръцете си... Те го убиха... И защо? Красивото ми момче! Бомбата падна върху него и го събирах парче по парче... с моите си ръце. Такъв мъж беше, богатир..., а се събра в тази кутия. Защо?..."

37-годишният Алан загина на 200 метра от дома си, на връщане от работа, когато снаряд пада върху него и го убива на място. Последните си часове прекарал с най-добрия си приятел, грузинец - и двамата не вярвали, че войната ще се случи наистина.

В Русия вчера беше обявен траур. Но случващото се в Цхинвали трудно може да се нарече траур. Сякаш болката се е материализирала. "Така силно боли, такава голяма силна болка! - казва живееща на улица "Московска" жена, Юза. - Защо целият цивилизован свят мълчи? Ние не сме ли същите хора като тях? Навсякъде организации се борят за правата на човека, а ние какво - не сме хора? Организираха комитети за защита на животните - ние какво, по-долу ли сме?"

В Русия и в Грузия беше обявен траур. Във всички храмове и манастири в Грузия и в Русия, както и на други места по света се отслужват заупокойни литургии. В Цхинвали траур не беше обявен. Там погребваха мъртъвците си.

По Благовест инфо