Православието не е сред разрешените вероизповедания в Китай. Страната, която събра вниманието на целия свят през последните дни, все още има много неща да направи, ако наистина иска да бъде демократична. Руската православна мисия десетилетия наред беше унищожена, така както и в недалечната от нас Албания. Но докато в западна бълканска държава нещата се промениха след 1989 г., то в Китай промишленият напредък още не е довел след себе си нужните за всяко общество права и свободи. Затова там само в границите на руските дипломатически представителства има православни служби. Няма сведения това да прави Гръцката църква или Цариградската патриаршия за гръцките и кипърски дипломати.
Българският посланик Г. Пейчинов, който е от няколко месеца в Пекин, преди заминаването си заяви желание да направи православен параклис в посолството. За идеята работи и неговият екип, но все още не е сторено нищо за осъществяването й. А всички българи, отишли в Пекин за игрите на поредната олимпиада, са почувствали нуждата от място за молитва и духовна подкрепа, както се видя от съобщения в медиите ни.
В хонконгския вестник South China Morning Post неотдавна се появи обширна статия, засягаща някои въпроси на Православната религия в Китай. Според журналистическия материал двама православни свещеници от континенталната част на Китай са били допуснати да водят съвместно с руски свещеник православна служба в сградата на Генералното консулство на Руската федерация в Шанхай. Това е първото участие на китайски православни свещеници в православна служба от 1964 г. насам, когато Православната църква в Шанхай е била забранена от китайското правителство. На службата са присъствали около 20 китайски православни миряни от континенталната част на Китай и около 20 руски граждани.
Условията за служба не са били идеални поради непригодността на консулските помещения за такъв род дейност, въпреки че църковна служба за живеещите и работещите в района на Шанхай руски граждани се е водела в Генералното консулство на РФ и преди. Настроението на присъстващите обаче този път е било приповдигнато. Според пристигналия от Москва православен свещеник Алексей Кисельович, който водел службата, моментът е бил "много специален". "Ние сме много благодарни. Въпреки, че китайските поклонници са допускани да присъстват на служба само за специални случаи, това е голям напредък".
Поводът за оптимизъм бил следният: двамата православни китайци - отец Ван, на 84 г., и отец Лу, на 81 г., са единствените православни свещеници от континенталната част на Китай. След забраната на Православната църква от китайското правителство през 60-те години на миналия век двамата свещеници са се устроили на държавна служба в Шанхайската администрация. Те обаче не оставяли надежда да се върнат към расото и техните молби до Държавната администрация по религиозни въпроси на КНР да им бъде възстановено правото да служат най-накрая били удовлетворени.
Сегашната служба е била в Неделя Петдесетница. Отслужена била св. литургия и след това вечерня с коленопреклонните молитви за изпращането на Светия Дух. Вярващите се изповядали и причестили. Богослужението обаче се водило на църковнославянски език, затова много от присъстващите не са разбирали и не са знаели какво точно да правят. Били са изказани пожелания един ден службите да се водят и на китайски език, но това можело да се случи едва след едно или две поколения. По своя състав вярващите съставлявали разнородна маса: част от тях били възрастни хора, които са приели православната вяра още като деца под влиянието на техните родители. Други били на около 20 години. Повечето от младите християни, в резултат на получаването на повече знания за Православието, са се обърнали към православната вяра, изповядвайки преди това протестантство.
Съобщава се, че в града има около 100 православни вярващи, които могат да се срещат нередовно в частни помещения по местоживеене. Само чужденци могат да посещават неделните служби, но според отец Кисельович през последните четири години те трябвало да бъдат провеждани вътре в сградата на руското Генерално консулство. Православните от континентален Китай били допускани да присъстват само на Великденските и Рождественските служби. В настоящия момент липсата на православни свещеници представлява най-голямото предизвикателство за Китайската православна църква, както и липсата на преведени на китайски език църковни книги.
Самият факт на провеждане на службата се оценява като демонстриращ по-спокойното отношение на китайското правителство към църквата напоследък. Новото китайско ръководство е осъзнало силата на религията за сплотяване на обществото, въпреки че проявява опасения във връзка с възможно упражняване на външно влияние върху вероизповеданията.
Дали китайските вярващи ще могат да изповядват православната вяра, в момента зависи единствено от китайското правителство. Китайската православна църква се нуждае от признание, така както са признати официално петте вероизповедания: Будизъм, Таосизъм, Ислям, Католицизъм и Протестантство. Съзнаваме, че това е комплексен въпрос, чието решаване изисква време, но ще приложим усилия това да стане, цитира изданието отец Кисельович.
Условията за служба не са били идеални поради непригодността на консулските помещения за такъв род дейност, въпреки че църковна служба за живеещите и работещите в района на Шанхай руски граждани се е водела в Генералното консулство на РФ и преди. Настроението на присъстващите обаче този път е било приповдигнато. Според пристигналия от Москва православен свещеник Алексей Кисельович, който водел службата, моментът е бил "много специален". "Ние сме много благодарни. Въпреки, че китайските поклонници са допускани да присъстват на служба само за специални случаи, това е голям напредък".
Поводът за оптимизъм бил следният: двамата православни китайци - отец Ван, на 84 г., и отец Лу, на 81 г., са единствените православни свещеници от континенталната част на Китай. След забраната на Православната църква от китайското правителство през 60-те години на миналия век двамата свещеници са се устроили на държавна служба в Шанхайската администрация. Те обаче не оставяли надежда да се върнат към расото и техните молби до Държавната администрация по религиозни въпроси на КНР да им бъде възстановено правото да служат най-накрая били удовлетворени.
Сегашната служба е била в Неделя Петдесетница. Отслужена била св. литургия и след това вечерня с коленопреклонните молитви за изпращането на Светия Дух. Вярващите се изповядали и причестили. Богослужението обаче се водило на църковнославянски език, затова много от присъстващите не са разбирали и не са знаели какво точно да правят. Били са изказани пожелания един ден службите да се водят и на китайски език, но това можело да се случи едва след едно или две поколения. По своя състав вярващите съставлявали разнородна маса: част от тях били възрастни хора, които са приели православната вяра още като деца под влиянието на техните родители. Други били на около 20 години. Повечето от младите християни, в резултат на получаването на повече знания за Православието, са се обърнали към православната вяра, изповядвайки преди това протестантство.
Съобщава се, че в града има около 100 православни вярващи, които могат да се срещат нередовно в частни помещения по местоживеене. Само чужденци могат да посещават неделните служби, но според отец Кисельович през последните четири години те трябвало да бъдат провеждани вътре в сградата на руското Генерално консулство. Православните от континентален Китай били допускани да присъстват само на Великденските и Рождественските служби. В настоящия момент липсата на православни свещеници представлява най-голямото предизвикателство за Китайската православна църква, както и липсата на преведени на китайски език църковни книги.
Самият факт на провеждане на службата се оценява като демонстриращ по-спокойното отношение на китайското правителство към църквата напоследък. Новото китайско ръководство е осъзнало силата на религията за сплотяване на обществото, въпреки че проявява опасения във връзка с възможно упражняване на външно влияние върху вероизповеданията.
Дали китайските вярващи ще могат да изповядват православната вяра, в момента зависи единствено от китайското правителство. Китайската православна църква се нуждае от признание, така както са признати официално петте вероизповедания: Будизъм, Таосизъм, Ислям, Католицизъм и Протестантство. Съзнаваме, че това е комплексен въпрос, чието решаване изисква време, но ще приложим усилия това да стане, цитира изданието отец Кисельович.
