На 3 и 4 декември 2021 г. в Православния богословски институт „Св. Сергий Радонежки“ в Париж успешно се проведе международна конференция на обща тема „Един век от православното присъствие във Франция: повтарящ се хаос и обещания за църковно единство“.
Конференцията е проведена присъствено и с възможност за участие онлайн. Посветена е на организираното масово присъствие на руски православни вярващи заедно с техните клирици, ръководени от Холмски епископ и после митрополит Евлогий (Георгиевски). През 1921 г. в Париж започват и първите богословски курсове, ръководени от руски емигрантски богослови, сред които проф. Антон Карташов. Тези курсове в следващите години прерастват в Православния богословски институт „Св. Сергий Радонежки“.
По повод на стогодишнината от назначаването на еп. Евлогий за администратор на руските православни енории в чужбина от св. Тихон, тогавашния Московски патриарх, участниците в конференцията от различни юрисдикции и страни направиха опит да разгледат въпросите за православните общности във Франция, за тяхното приобщаване към местния културен контекст и за стремежите им към единство в етническото и културното многообразие.
Втората част от заглавието на конференцията явно показва разочарованието на православните в тази страна от неуспеха на стогодишните усилия за богословски напредък и канонично устройство на православното разсеяние във Франция, събрало емигранти от десетина поместни църкви – автокефални и автономни.
Съзнанието за необходимост от единна местна православна църква в границите на Франция започва да се появява в средата на 20 в., но засега се е стигнало само да създаването на т. нар. събрание на православните епископи в тази страна като форум за епископски консултации и представителство на Православна църква пред различните учреждения. Тази форма на православно единодействие по цял свят беше създадена по решение на Четвъртото всеправославно предсъборно съвещание, проведено в Шамбези, Женева, през 2009 г.
Новата миграция във Франция идва след разпадането на Съветския съюз и на „социалистическия лагер“ през 1991 г. и така се възражда усещането за национална диаспора. Всъщност всички православни общности на Франция остават организирани в повече или по-малко конкурентни епархийски юрисдикции, подобно на автокефалните църкви-майки, следвайки схемата на националната диаспора.
Конференцията обсъди връзката между църковния национализъм и диаспората, анализира историята на организацията на различни общности и вижданията за обединението, еклисиологичното търсене на единство и накрая – предизвикателствата, пред които е изправена едната, но разнородна Православна църква във Франция днес.
