Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

22 3На 4 декември Българската православна църковна община (БПЦО) „Света великомъченица Варвара“ – Лайпциг, Германия, почете своята небесна покровителка с празнична св. Литургия на български език, която беше отслужена от свещ. Цоло Кривачков. На празника присъстваха гости и от други православни общности, дошли да окажат почитта си към св. Варвара и заедно да измолят от нея застъпничество пред Господ за закрила и спасение.

По време на богослужението беше прочетено житието на светата мъченица, както и специални молитви към нея. На същия ден се празнува и паметта на св. преп. Йоан Дамаскин, който също беше почетен.

23В празничното си слово о. Цоло изясни евангелското четиво за изцелението в съботен ден на прегърбената жена. Винаги, когато Христос е излекувал някого, е била посочвана причината, поради която Спасителят е извършвал това свое дело – вярата на самия болен или на негов близък. Тук случаят обаче е по-различен. Жената е отдадена на Бога. Тя е в храма, но не се моли за изцеление, а Христос Сам я забелязва и се смилява над нея. Той я освобождава от болестта въпреки неодобрението на фарисеите, че с това се нарушавал законът за съботния почивен ден. Но Бог е любов, а за любовта няма почивен ден и ние като християни знаем, че няма време или час, които да не са удобни за оказване на помощ на нуждаещ се.

В Евангелието се казва още, че „сатаната е свързал“ жената, т. е. тя е болна по Божие допущение, защото сатаната не може да направи нищо по своя воля, ако Бог не позволи. А Бог допуска болестите по различни причини. Някои са за очистване на душата от натрупани грехове, други пък - за предпазване от бъдещи прегрешения, които е възможно да извършим. А понякога просто да ни подсетят и да събудят у нас съзнанието за другия живот, а не само за земния. Защото, когато човек е здрав, когато няма проблеми, той се поддава на земното и материалното и забравя за живота след смъртта. Забравя за Бога. Когато обаче ни настигнат болежки – душевни или телесни, спираме за момент и се замисляме колко всъщност сме слаби и незначителни и че без Божията помощ, без Христос, нищо не можем да направим. О. Цоло ни призова да не се отдаваме на материалното, а да обърнем внимание на небесното, да се замислим колко пъти на ден се храним и колко пъти на ден казваме молитви. И не само да ги казваме, но вникваме ли в съдържанието им?

24 2И така болестите и трудностите в живота ни трябва да ни карат да се замислим защо са ни сполетели и да знаем, че Бог не би допуснал да имаме по-големи изпитания, отколкото бихме могли да понесем. Изходът е да се обърнем към Него, защото Той винаги бди над нас. Като наш небесен баща Той винаги е готов да ни помогне, когато ние имаме желанието за това, като му протегнем духовно ръка, спазвайки Неговите закони, да бъдем истински Христови последователи, да имаме силна и чиста вяра.

Накрая о. Цоло призова вярващите да се уповават на Бога в тези трудни времена, да не се страхуват, а дори да усилят молитвите си и с твърдост да изповядват вярата си, вземайки пример и от св. вмчца Варвара.

Бог е многомилостив, Той ще ни помогне и ще ни изведе от трудната ситуация по Свой път.

1638737121712 2


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8h936 

Разпространяване на статията: