Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

Зизјулас 2 696x698В интервю за сръбския сайт sabornik.net Пергамският митрополит Йоан (Зизиулас) споделя свои размисли за ситуацията в Православната църква в условията на пандемия. Основна тема в интервюто е извършването на тайнството св. Евхаристия и участието на вярващите в него, както и запазването на евхаристийната общност в условията на социална изолация.

Митрополит Йоан посочва, че не бива храмовете да се затварят напълно и да се спре богослужението, защото „Църквата без Евхаристия вече не е Църква“, но трябва да се отчита опасността от пренасяне на вируса върху другите хора. „Литургията в сегашните условия ще се служи за живота на света. Ще я служи един свещеник, за да даде възможност на народа да се причасти. Да не забравяме, Литургията се служи и за ония, които по основателни причини отсъстват“. Това са тези, които не могат да дойдат, а сега това са всички. Мисля, че е приемливо решението в храма да служи свещеник с двама-трима души. Но как ще се попречи на останалите да дойдат, не знам. Мисля, че най-доброто решение е вместо изцяло да се затварят църквите, да служи свещеник с пет човека, т. е. в храма да се служи Литургия, а опасността за пренасяне на вируса да се сведе до нула“.

На въпроса, дали е добър вариант вярващите да проследяват св. Литургия on line или по телевизията, архиереят заявява: „Не съм съгласен да се излъчва литургията on line. Аз съм затворен вкъщи и няма литургия, на която бих могъл да отида. Няма обаче да си включа телевизора и да гледам Литургията. Смятам, че това е израз на неблагочестие. Неблагочестиво е някой да седи и да гледа Литургията.

Лично аз не обичам предаване на Литургията по телевизията. В Гърция обаче това се прави и това е преди всичко Литургията, която се служи в катедралния храм. Според мене би могло да се служи в повече храмове, но има страх от разпространяване на заразата“.

Митрополит Йоан смята, че молитвата трябва да се усили и следва да се състави молитвено правило за християните, които сега са затворени принудително в къщите си. „Църквата може да подготви някакъв вид служба, да подтикне вярващите да четат, например, службата на Утринната вкъщи, но не да четат последованието на Литургията. Литургията изисква присъствие. Не може да се участва в Литургията от дистанция. Следователно, нека християните да се молят. Нека примерно Църквата да раздаде текста на Утринната и народът да чете тази утринна вкъщи, по времето, когато има литургия… Вярващите трябва да продължават да се молят, да принасят своята индивидуална молитва към Господа“.

На въпроса дали св. Литургия, отслужена в съвсем тесен кръг, е пълноценна, митрополит Йоан отговаря: „Общността (κοινωνία или κοινότητα) никога не е пълна в смисъл на участие на цялата общност. Винаги присъства едно малцинство, което обаче представлява или се застъпва за всички, които отсъстват. И ние, естествено, се молим за всички онези, които са „отсъстващи по оправдателни причини“, т. е. тези, които са възпрепятствани да присъстват. Това не е нещо ново в нашата Църква. Винаги е имало такива, които отсъстват от Литургията. И тези, които участват, са се молили за онези, които отсъстват. Както знаем, някой може да отсъства, защото е болен или е на път. Някой обаче може да отсъства заради това, че държавата поради извънредни мерки не му позволява да присъства. Тук няма същински проблем, защото е налице общността или общината на онези, малцината. По-добре да имаме общността на малцината, отколкото състояние, в което няма никой на евхаристийното събрание.

Малката общност не намалява иконизирането на бъдещото Царство. Много често в различни европейски държави съм ходил в енории, в чиито храмове се служи с много малко вярващи. Няма много православни. Въпреки това обаче целокупната св. Евхаристия се принася за цялата вселена. Тази енория не е само общността на това място, но и целокупната съборно-вселенска Църква. Според това най-малкият храм представлява вселената и съдържа в себе си целия свят“.

Архиереят посочва, че затварянето на храмовете, ограничаването на църковния живот са мерки, наложени от обстоятелствата и не може да се смятат за отстъпление. „Когато нещо не е наш избор, а необходимост, която идва отвън, тогава правим това, което се нарича снизхождение или икономѝя. Много от тези неща не са правилни, но понеже не може да важи това, което е правилно, тогава го приемаме само по икономѝя. В действителност днес имаме точно това: действаме по икономѝя с нещата, за да се сблъскаме с един сериозен проблем. Гледам на това като на някаква степен на икономѝя“.

Митрополит Йоан посочва варианти за причастяване, които според него са подходящи в новите условия: „В Литургията на св. ап. Яков, брат Господен, вярващите се причастяват като приемат отделно Тялото и отделно Кръвта Христови. Според чина на тази древна литургия двете не се поставят (заедно) в Потира. Следователно има различни начини. Не съм съгласен, че трябва да има отделна лъжичка за всеки вярващ и мисля, че това не е добро решение. Вместо това, много по-добре е за вярващите да приемат Тялото Христово, което вече е потопено в Кръвта Христова. По този начин ще се избегне пренасянето на вируса. Това е един отговор аd hoc, отговор от временен характер. Смятам обаче, че могат да се намерят и други начини. Въпреки че Църквата не е размишлявала много за други начини, смятам, че това трябва да се направи.

Причастието с лъжичка определено е късна практика и мисля, че докато трае епидемията, временно можем да се върнем към древните решения. И вярвам, че ще ги открием. Но кой днес мисли за това?!“.

Владиката призовава вярващите да не се страхуват от нищо. „Смятам, че Тялото и Кръвта Христови наистина се приемат като лекарство за безсмъртие и не смятам, че това е опасно. Лично на мене нищо не би ми пречило да се причастя от общ потир по време на епидемията или пък от обща лъжичка. Обаче, както казва св. ап. Павел, понеже има такива, които са слаби във вярата, то трябва да избягваме да ги съблазняваме. Църквата трябва да намери решение и за тях и да застане пред тях. Трябва да избягваме да се стига до обвинение отвън, че ние, християните, пренасяме някаква зараза или болест“.

В заключение Пергамският митрополит отправя призив тези, които ще прочетат мнението му, да „го прочетат по правилния начин, за да не ме изтълкуват погрешно. Моля се на Господ да ни помогне да се изправим пред това състояние по правилния начин“.

Източник: Митрополит Јован Зизјулас: „Црква без Свете Евхаристије није више Црква“

Превод: свещ. Стоян Бербатов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6xf6u 

Разпространяване на статията: