Мобилно меню

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (21 Votes)

Screenshot 19 4Деканът на Белградския богословски факултет Браничевски еп. проф. д-р Игнатий (Мидич) подаде оставка след бурно заседание на академичния съвет, което се проведе миналата седмица. За временен декан е назначен протодякон д-р Златко Матич, който досега беше зам.-декан по финансовото управление на факултета. До оставката на декана се стигна след неговия отказ да уволни двама преподаватели от Богословския факултет – Западноамериканския еп. проф. д-р Максим и доц. д-р Марко Вилотич, което беше поискано от сръбския Св. Синод (повече за кризата – тук). В края на октомври синодът поиска оставката и на декана заради несъобразяване с неговото решение.

Случаят предизвика голяма криза във висшето богословско учебно заведение, тъй като зад поисканата от синода оставка се изтъква личен конфликт между смятания за „външен министър“ на СПЦ еп. Ириней (Булович), допреди няколко години преподавател във факултета, и Западноамериканския еп. д-р Максим. Това постави на дневен ред въпроса за правото на синода да се меси в кадровата политика на Богословския факултет, който е част от Белградския университет, а не е самостоятелен църковен институт.

Според сръбския в-к Политика, който следи кризата във висшето богословско училище, още миналата седмица е трябвало да бъде назначен нов декан, който според устава на факултета трябва да е епископ, „с благословията на Св. Синод“. В същия ден е пристигнало обаче писмо на ректора на Белградския университет Иванка Попович, в което тя напомня за процедурата по избор на членове на Факултетния съвет и че те трябва да бъдат избрани с мнозинство от гласовете на академичния съвет. В противен случай решенията на съвета ще бъдат нелегитимни.

Юридическият отдел на Белградския университет също зае позиция. Според становището от миналия петък „влиянието на архиерейския събор на Сръбската църква, като външен на университета орган, върху статута на преподавателите в Православния богословски факултет нарушава закона за висшето образование и устава на университета“.

Православният богословски факултет се връща в Белградския университет преди 15 години, през 2004 г. Тогавашният ректор проф. Мария Богданович изразява своите резерви, като заявява, че „да станеш член на Белградския университет означава да приемеш всички принципи, върху които работи университетът, включително и избирането и преизбирането на преподавателите и сътрудниците. А както е известно тази функция в Богословския факултет се изпълнява от синода на СПЦ и аз не виждам как един факултет ще бъде член на университета без да спазва всичките му разпоредби“. Въпреки това Богословският факултет става част от университета, като за устава му е направен компромис.

Според устава на факултета Св. Синод одобрява преподавателите и дава благословия за ръководещия факултета епископ. В преамбюла към устава се казва, че „Православният богословски факултет е институция на Сръбската православна църква и сръбската държава, в състава на Белградския университет,... под духовната и каноническа закрила на СПЦ“. Именно на това положение от устава на факултета се позова Бачкият еп. Ириней, който пред медиите определи като „законно и уставосъобразно“ решението за отстраняването на двамата преподаватели и декана.

Привържениците на еп. Максим сред академичната общност настояват, че според Закона за църквите и религиозните обединения религиозните образователни институции, които са част от образователната система в страната, са длъжни да спазват наредбите за образованието. Според тях решението на църковния орган да уволнява преподаватели нарушава автономията на университета.

Според запознати с кризата в Белградския богословски факултет обаче в основата на конфликта е не статутът на факултета, а църковното разделение, което съществува в сръбските църковни среди относно украинския църковен въпрос и спора между Москва и Константинопол.

По материали от в-к Политика


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhhdf 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.