Последната седмица в Русия минава под знака на безпрецедентна инициатива на няколко десетки свещеници от цялата страна, които призоваха в открито писмо да се спрат репресиите срещу участници в протестите в Москва преди местните избори, сред които има и много православни християни. Сред подписалите са свещеници и дякони от Москва, Санкт Петербург, Ростов Велики, Томск, Минусинск, Велики Новгород, Нижний Новгород, Твер, Саратов, Тюмен, Иркутск, Костромска, Рязанска, Орловска области и мн. др. За два дни под откритото писмо се подписаха 160 свещеници, дякони и монаси.
За първи път руски клирици се осмеляват толкова пряко да обвинят полицията в жестока разправа с демонстрантите, а съдилищата – в издаването на несправедливи присъди с цел сплашване на хората. Според клириците подобни действия на властта се отразяват пагубно върху обществото, деморализират го и го карат да губи вярата си в справедливостта на съдебната система. Те припомнят, че лъжесвидетелстването е тежък грях, който причислява вършещите го към предателите на Христос, Който също е осъден с помощта на лъжесвидетели.
Никога в новата история на Русия свещеници не са инициирали толкова сериозно обществено движение срещу полицейския и съдебния произвол. След писмото на свещениците в Москва са създадени над 10 петиции с призив присъдите да бъдат преразгледани, затворниците освободени и да се даде оценка на действията на властите. Петиции, подписвани от редица публични личности, създават лекарите, учителите, актьорите, издателите.
Последното писмо на клирици на Руската църква с толкова голям обществен отзвук е написано през 1965 г. по времето на патр. Алексий I от свещениците-дисиденти Глеб Якунин и Николай Ешлиман и е било посветено на съветските гонения срещу Църквата. Според руски анализатори по своя отзвук протестът на руските свещеници днес е толкова силен, че това събитие ще остане свързано с управлението на патр. Кирил като едно от водещите събития редом с украинската криза.
Официалната църковна власт беше силно изненадана от смелостта на свещениците, които са пристъпили към такова действие без съгласуване с началството си, и реагира след няколко дена мълчание. Чиновник от един от синодните отдели заяви неясно, че ще бъде инициирано проучване за „справедливостта на произнесените присъди по всеки конкретен случай“. А новият говорител на Московския патриарх Владимир Легойда обеща, че „подписалите писмото няма да бъдат наказвани“, „макар че писмото е наивно“. Последва активна публична дискусия между подкрепящи инициативата на свещениците и техни опоненти върху съвременното състояние на руското свещенство и ценностите, които Руската православна църква изповядва.
Ето и самия текст на писмото, за което анализатори казват, че само за няколко дни е променило Руската църква:
„В изпълнение на своя пастирски дълг за грижа към затворниците ние, свещениците на Руската православна църква, всеки от свое име, смятаме за свой дълг да изразим своето убеждение, че е необходимо преразглеждане на съдебните решения за ефективни присъди, произнесени за много от участниците в т. нар. „московско дело“.
Един от осъденитe, Константин Котов, без да извършва никакви насилствени действия към представителите на властта, нито към други граждани, беше подложен на безпрецедентно жестоко наказание. Цялата „престъпна“ дейност на този човек се състоеше в застъпничество за други затворници, при това изключително с мирни средства. Ние с огорчение разбрахме, че едно от веществените доказателтва, иззети от дома му, е бил самоделен плакат с думи на прот. Александър Мен: „Милосърдието е това, към което призоваваме“, както и призив за размяна на пленниците с Украйна. 29 години след убийството на о. Александър, което и до днес е неразкрито, неговите думи продължават да бъдат актуални и звучат като укор към нашето ожесточило се общество. Що се отнася до размяната на пленници между Русия и Украйна, която се осъществи след ареста и съда срещу Константин Котов, то тя беше еднозначно подкрепена от Руската православна църква и е нелепо да се оценява като призив към противозаконни действия.
Недоумение у нас предизвиква отказът на съдиите да прибавят към делото видеозапис, показващ невинността на Константин Котов и противоречащ на показанията на полицаите, които те повтарят един след друг дословно. Искаме да напомним на всички, които дават или ще дават показания по това и други дела, думите от Св. Писание: „Лъжесвидетелството няма да остане ненаказано и който говори лъжи, ще умре“ (Притч. 19:9). Лъжесвидетелството прави човека участник в съда над Спасителя, който също се основавал на показанията на лъжесвидетели (Мат. 26:60).
Ние се надяваме, че ще бъдат снети обвиненията от другите участници в това дело, които очакват делата си и не са обвинени в насилствени действия (като например Алексей Миняйло, православен християнин, активно участващ в социални и благотворителни дейности), и те ще бъдат освободени в най-скоро време.
Категорично се обявяваме срещу всяка проява на насилие както от страна на демонстрантите, така и от страна на представителите на властта, чието задължение е да гарантират безопасността на гражданите, включително и на самите демонстранти.
По отношение на участниците в „московското дело“ недоумение будят техните присъди, които са несъразмерно по-тежки от други присъди, произнесени от руските съдилища за много тежки престъпления. Смятаме, че наказанието трябва да съответства на нарушението на закона, тъй като властта налага на човека допълнителна отговорност, а не го освобождава от нея. В противен случай правосъдието се превръща в повод за насмешка и „масово безредие“.
Изразяваме своята надежда, че руските граждани ще живеят с доверие към съдебната система, която ще бъде справедлива и безпристрастна независимо от социалния, икономически и политически статут на заподозрения или обвиняемия. Съдът трябва да бъде способен да защити гражданите от произвола на изпълнителната власт и силовите структури, в противен случай неговото съществуване се превръща в декорация и формалност.
Обръщаме се към хората, облечени в съдебна власт и служещи в силовите структури на нашата страна. Много от вас са кръстени в Православната църква и смятат себе си за вярващи хора. Съдебните разследвания не трябва да имат репресивен характер, съдиите не могат да бъдат използвани като средство за потискане на несъгласните, употребата на сила не трябва да се осъществява с неоправдана жестокост.
Ние изразяваме своето безпокойство от това, че произнесените присъди в голямата си част приличат на сплашване на гражданите на Русия, а не на справедливо решение по отношение на подсъдимите. Ап. Павел свързва страха с робското състояние на човека: „Вие не приехте дух на робство, за да живеете отново в страх“ (Рим. 8:15), а ап. Йоан казва: „В любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха, защото в страха има мъка; страхуващият се не е съвършен в любовта“ (1 Иоан. 4:18). Не може на основата на сплашването да се изгради общество от свободни, обичащи се хора.
Призоваваме всички към усилена молитва за тези, които са в затвора, както и за хората, в чиито ръце се е оказала тяхната съдба, за Русия, нейните власти, войнство и народ. Нека Бог да благослови всички нас със Своя мир и да ни даде сили и решимост да се уважаваме и обичаме“.
Въпреки изказването на Владимир Легойда обаче някои от свещениците са били призовани от своите митрополити да дадат обяснение за подписването на писмото. Една от тези записки беше публикувана в интернет. Ето нейното съдържание: „Аз подписах откритото писмо на свещениците без благословение, защото смятам, че не е нужно да искаш разрешение, за да постъпваш по съвест“.
