„Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава“ (Пс. 102:15-16). Припомняме си тези думи на псалмопевеца винаги, когато чуем вестта за нечия смърт – на някой близък или далечен, познат или непознат. И действително, дори когато годините на човека са седемдесет или осемдесет, или пък деветдесет – числото няма толкова голямо значение, ние неминуемо стигаме до извода, че човек няма да бъде винаги на тази земя, защото рано или късно напускаме този свят, за да се срещнем с нашия Творец – Бога.
Днес в 2 ч. следобед на деветдесетгодишна възраст се престави в Господа Тиролойският и Серентийски митрополит Пантелеймон (Родопулос) – дългогодишен игумен (1984-2012 г.) на манастира „Влатадон“ в Солун (в който се намира и едно от студентските общежития за богослови в града), десетилетия преподавател по канонично право в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет, зам.-ректор и ректор на този университет (1981-1983 г.), в продължение на дълги години член на Патриаршеския синод в Константинопол; учен, литургист, канонист, духовен и научен ръководител. Отиде си един от големите йерарси на Православната църква, човек с дълбоко чувство за отговорност пред Бога и пред историята, със съзнание за ценността на единството във вярата и в любовта между поместните православни църкви и с отговорност към нашия общ дълг за запазване и отстояване на православното единство.
Макар цял живот да е живял и служил в Солун, през 1974 г. професорът-архимандрит е ръкоположен за Тиански митрополит (древният град Тиана е в Южна Кападокия, Мала Азия, бел. ред.) от Константинополската Вселенска патриаршия, която през 1977 г. му промени титлата на Тиролойски и Серентийски митрополит и го обяви за „ипертим и екзарх на Тракия“ (историческа титла без фактическо съдържание днес).
Роден през 1929 г. в заможно семейство на атински лекари, Евангел Родопулос завършва престижна гимназия, а после продължава обучението си в Богословския факултет на Атинския университет. След това успешно завършва магистратура в Англия (Оксфорд, 1954-1957 г.) и специализира в Германия (Франкфурт, 1957-1958 г.).
Получил добро християнско възпитание и отлично образование, бъдещият йерарх се отдава на църковно служение още от млада възраст. Пръв духовен наставник на митр. Пантелеймон е Хиоският митрополит Пантелеймон (Фостинис; 1888-1962 г.) – духовен отец на плеяда „пантелеймоновци“, която ще облагороди и оплодотвори Гръцката църква; сред тях са: Едески (Воденски) и по-късно Солунски митрополит Пантелеймон (Папагеоргиу) и Коринтски митрополит Пантелеймон (Караниколас). Двама от духовното „семейство“ на „пантелеймоновците“ се превръщат и в отлични канонолози: Коринтският (съставител на ценен указател към свещените канони на Църквата) и Тиролойският (световно известен учен и дългогодишен преподавател по канонично право).
Покойният е ръкоположен за йеродякон през 1952 г. от пребиваващия в Атина в изгнание еп. Пантелеймон на Аргирокастро (дн. в Албания), за йеромонах – през 1954 г. След завръщането си от Англия и Германия през 1958 г. е назначен за протосингел на Солунската митрополия и предстоятел на старинния храм „Света Софѝя“. Същевременно през 1958 г. защищава докторат в Атинския Каподистриев университет, а през 1960 г. е избран за доцент в Солунския богословски факултет. През годините 1963-1966 е назначен по съвместителство за ректор на Богословския институт „Честнѝят Кръст“ в Бостън, САЩ, като продължава да изпълнява задълженията си и в Солун, където през 1968 г. е избран за професор по църковно право и пастирско богословие.
През 70-те години той поема ръководството на Православния богословски факултет на Антиохийската патриаршия в манастира „Баламант“, Ливан, и помага за издигането на неговия академичен статут и международно признание.
Архим. Пантелеймон (Родопулос) е сред православните гости-наблюдатели на Втория ватикански събор (1962-1965 г.), за който написва задълбочен критичен анализ. В него той дава принципна положителна оценка за опита за реформи в Римокатолическата църква, като същевременно откроява автентичната православна еклисиология. През годините на своята преподавателска работа в Солунския университет е бил избиран за декан на Богословския факултет и за ректор на целия университет. В това свое качество той е на официално посещение в Софийския университет през 1982 г., където изнася научна лекция в аулата на нашия университет. В онези години това прави голямо впечатление у нас: архиерей – професор и ректор!
Като митрополит на Константинополската патриаршия той е член, а после и председател на Каноничната комисия, ръководител на различни делегации и мисии на Патриаршията. През 1999 г. успява да подпомогне завръщането в каноничното лоно на Църквата на значителна група старокалендарци-разколници от Америка.
За митр. Пантелеймон биха могли да се напишат още много неща. Както винаги обаче отвъд външната биография има и една друга, често пъти скрита, биография на духа. Дори в старческата немощ на болничния креват личността на изтъкнатия учен и чувствителния духовник си личеше: от неговия изпълнен с остроумие и тънък хумор език, от майсторската преценка пред кого, как и дали да говори, от уважението и учтивостта, които са израз не на предвзетост, а на уважение към най-ценното във всекиго от нас – към Божия образ в човека. „Владишкото“, което се наблюдава при редица архиереи по света и у нас, при него беше преодоляно в името на достойнството на епископа, като учител и надзираващ за истината и за добрите нрави, а не като деспот. Всички, които го познаваха отдавна и отблизо, са единодушни: беше наясно със себе си и с другите.
Висока култура и изтънченост в отношенията отличаваха митр. Пантелеймон и това несъмнено не беше плод само на доброто възпитание и на светската му образованост, а преди всичко на духовната задълбоченост и на молитвата. Безброй са тези, включително наши сънародници, които свидетелстват за неговата огромна любов, бащинска грижа и внимание към младите хора. Любов, която не прави никакво разграничение по отношение на това, откъде са тези млади хора – от Гърция, Сърбия, Румъния, Америка, Русия или България. Тиролойският митрополит беше в най-чистия смисъл на думата благородник от рода на онези избраници Христови, на които е било съдено да бъдат възпитатели и учители на поколения християни.
В областта на науката неговата първа любов е била литургиката – нещо, което се вижда и от темите на неговите най-ранни научни трудове: The Sacramentary of Serapion (Молитвословът на Серапион, защитен в Оксфорд през 1957 г.) и докторската му дисертация Освещаването на даровете на божествената Евхаристия според литургичните текстове и свидетелствата на църковните писатели на Изтока и Запада (Атина, 1958 г.). Запознати с живота на бележития йерарх разказват, че когато е постъпвал на работа като преподавател в Солунския университет, е трябвало да заеме мястото по литургика. Поради близкото му приятелство обаче с бъдещия голям литургист на 20 в. Йоанис Фундулис (1927-2007 г.), който вече е работел в тази област на богословието, митр. Пантелеймон е предпочел да започне да преподава канонично право – предмет, който не го е влечал така живо по онова време. Същата любов, колегиалност и чувство за приятелска вярност той винаги е проявявал към всички свои събратя на академичното и духовното поприще.
Тиролойският митр. Пантелеймон имаше особено чувство за отговорност към институцията на Вселенската патриаршия. Безбройни са свидетелствата за неговата чиста и безкористна любов към св. Велика Христова църква, на която той послужи като клирик и учен повече от половин век. Уважение именно към вековната Институция на Вселенската патриаршия (която институция сам той често изписва с главна буква – ὁ Θεσμὸς τοῦ Οἰκουμενικοῦ Πατριαρχείου), без това да означава безкритично отношение към конкретни нейни представители или действия в миналото и днес. Много са свидетелствата и за обичта и уважението на патр. Вартоломей към митр. Пантелеймон, от чийто каноничноправни съвети предстоятелят на първия по чест сред престолите в православния свят винаги се е ползвал.
Пословична беше точността на митр. Пантелеймон. Дали я беше усвоил при своето следване в Англия и Германия или беше своеобразно „вродено качество“, това е трудно да се каже. Във всеки случай обаче той беше точен както във времето, така и в отношенията и явно винаги е очаквал същото и от останалите.
Известен беше и като поклонник на класическата музика, на Бах и Бетовен – единственото, което не го уморяваше в иначе отегчителните дни и нощи на продължителната и мъчителна болест. Последните десетина години от живота си след прекарана тежка операция митр. Пантелеймон прекарва в манастира „Влатадон“, където и почива мирно в Господа на следващия ден след храмовия празник на св. обител – деня на Христовото Преображение.
Опелото и погребението на покойния архиерей ще бъдат извършени от 11 ч. в петък, 9 август, в манастира „Влатадон“.
Нека всемилостивият Бог го приеме в Своите небесни селения, като му прости всяко волно и неволно прегрешение!
Вечна и блажена да бъде паметта му! Бог да го прости!
Ето и едно лично свидетелство на български богослов, завършил Солунския университет, за покойния митрополит:
„Благодаря на Бога, че ме повери на грижите на Негово Високопреосвещенство дядо Пантелеймон при следането ми в Богословския факултет на Аристотелевия университет. С негово благословение бях на пансион към манастира „Влатадон“. По този начин Бог ме запозна с ерудиран учен и примерен духовник с благородно потекло. По негово признание той е роден в скромно и вярващо семейство, а според мен той беше изпълнен с всички благородства и житейски достойнства. Архиерей, който живееше по евангелската повеля „И тъй, идете, научете всички народи“ (Мат. 28:19) – и като преподавател в Богословския факултет, и като игумен на манастира „Влатадон“, където бяха приети студенти-богослови от цял свят. Съвременен духовник, който не делеше студентите по националност, а ги приемаше като чеда в Господа Иисуса Христа. Изключителен познавач на църковното право и литургиката, от когото, смея да твърдя, научих твърде много.
Спомените ми с дядо Пантелеймон са доста, но в този момент искам да се отдам на неговото богомислие и моля Пресвета Богородица да проси Божията милост за архиерея Пантелеймон.
Бог да прости дядо Пантелеймон!
(Е. Т.)“.
* Из творчеството на митр. Пантелеймон (Родопулос): „Териториалната юрисдикция според православното канонично право. Феноменът на етнофилетизма в последните години“ – В: Живо Предание – тук (бел. ред.).
