Мобилно меню

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (39 Votes)

a10 6На 9 август, в деня на св. Пантелеймон по стар стил, Константинополският Вселенски патриарх Вартоломей присъства на Литургията в метоха на руския атонски манастир „Св. Пантелеймон“ в кв. „Галата“, Истанбул. Литургията беше отслужена специално за руската общност в града, която следва стария календарен стил.

Присъствието на предстоятеля на Вселенска патриаршия като епископ на града в метоха на руския манастир получи отзвук в църковните медии в Русия, Украйна и Гърция, тъй като то беше тълкувано в контекста на обтегнатите отношения между Московската и Константинополската патриаршии. Руската църква забрани на руснаците по света да се черкуват в храмове в юрисдикцията на Вселенския патриарх и демонстративно (без благословението на патр. Вартоломей) изпрати руски свещеник в Турция, който при всяка появила се възможност служи за руснаците, живеещи временно или постоянно в различни турски градове.

От друга страна, както манастирът „Св. Пантелеймон“ на Света гора, така и неговите метоси са в юрисдикцията на Вселенска патриаршия. След прекъсването на евхаристийното общение между Москва и Константинопол напрежението между манастира „Св. Пантелеймон“ и Вселенския патриарх в качеството му на епископ на Света гора нарасна, а неговият игумен беше извикан за разговор във Фенер заради позицията му срещу автокефалията на Православната църква в Украйна.

Богослужението в метоха на „Св. Пантелеймон“ в Галата беше отслужено от патриаршески свещеник и дякон на църковнославянски език (и двамата са учили в Русия и говорят руски език, а дяконът казва някои от възгласите на говорим украински език – бел. ред.) и с руския хор при енорията. Присъстваха много руснаци, към които патр. Вартоломей се обърна със следните думи:

„Скъпи братя и сестри, благодаря на отците Тимотей и Алексий, които преди няколко дни ме поканиха да хоростатисвам на богослужението в чест на светия великомъченик Пантелеймон в метоха на светогорската обител „Св. Пантелеймон“. Така имах възможността да почета за втори път свети Пантелеймон, когото и ние чествахме преди дни. Но се радвам и да бъда тук, сред вас, моите руски духовни чеда, които се събират в тази енория... Свети Пантелеймон е роден в съседна Никомидия, но се почита по целия свят. Това показва, че нашите светци са наистина вселенски. Нашата църква-майка, Константинополската патриаршия, от която всички православни народи – руснаци, украинци, белоруси и други събрали се тука – са приели светата православна вяра и кръщение, също е вселенска по своя характер и се моли с любов за всички православни по света, без разлика. Неотдавна в Анталия ние ръкоположихме нов епископ – Амвросий, който знае добре руски език, тъй като беше пратен от нас да учи в Русия. Аз се зарадвах на благочестивата радост и въодушевление на православното ни паство в Анталия от ръкоположението на новия епископ. Новият епископ на Анталия Амвросий беше особено щастлив да получи и благословението на архиепископ Амвросий – негов преподавател в Богословската академия в Санкт Петербург. Аз също се радвам и вярвам, че това е Божи промисъл – да изпратим трима наши клирици на обучение в Санкт Петербург, където те научиха руски език и сега могат да служат на вас, рускоговорящите, живеещи и работещи на територията на Република Турция. Използвам възможността, че тук се намира телевизионен екип от Русия, за да отправя своето отеческо благословение към целия благочестив руски народ. Православната вяра обединява днес руснаците в Русия и руснаците в Константинопол, руснаците в Анталия. И ако в момента съществуват национални разногласия, те не бива да помрачават братството и единството ни в православната вяра“.

* Хоростатисване означава архиереят да „стои в хора“ (т. е. на мястото на хора, макар че той стои на архиерейския трон до мястото на хора) в мантия по време на Литургията. Това е обичайна практика в Константинополската патриаршия, където патриархът най-често хоростатисва и само в определени дузина пъти през годината извършва сам Литургията (бел. ред.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u4f94 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.