На своето заседание от 2 и 3 април Св. Синод на Гръцката църква се изказа отрицателно относно молба на славо-македонски гръцки граждани да им бъде разрешено отслужване на св. Литургия на славомакедонски език в някои райони на Северна Гърция, преди всичко във Флорина.
В комюникето на Св. Синод се казва, че гръцките архиереи са изпратили писмо до Константинополския патр. Вартоломей, в което изразяват тревогата си по повод молбата на „самонареклите се „македоноезични“ жители на Гърция и на техния политически орган, представляващ т. нар. малцинство на „македонците в Гърция“, за извършването на божествената Литургия на така наречения „македонски“ език и то в национално чувствителния регион на Северна Гърция“.
Партията на славомакедонците в Гърция „Небесна дъга“ (Виножито, на местния диалект) изпрати неотдавна подобна молба до Вселенския патриарх, под чиято юрисдикция са митрополиите в Северна Гърция, да им разреши богослужение на „славяно-македонски“. Според привържениците на партията забраненият език се чува „от Касторя (Костур) до Драма, и от Науса (Негуш) до Верия (Бер)“, като става дума за „около 500 села в Северна Гърция, където се говори на славо-македонски и звучат македонски песни“.
В писмото до патр. Вартоломей се казва, че те са били жертва на репресии както в началото на 20 век, така и сега:
„Позволете ни да Ви информираме по-конкретно за следното: За съжаление ние, местните македоноезични и по народност македонски православни християни от Новите земи след 1913 г. бяхме принудени заради гонения и забрани да ограничим участието си в публичния живот и да се откажем от свои човешки права, за да оцелеем. От началото на изминалия век църквата, държавата и цяла Гърция понякога мълчаливо, а друг път с открито насилие и заплахи промениха нашия език, имената ни и народностната ни идентичност. В миналото митрополитите на Северна Гърция първенствуваха в разрушаването на древните македонски православни храмове със стенописи и надписи на кирилица под предлог, че са полуразрушени. И днес ние сме жертва на мълчаливата враждебност на мнозина клирици в митрополиите в Северна Гърция и това е причината да потърсим пряко от Вас намеса чрез нашата политическа партия „Небесна дъга“.
Искаме от Вас като наш висш религиозен пастир да допринесете за разбирането на нашите религиозни права като малцинство, за да пеем и слушаме молитви на своя майчин език, съвременния македонски, и да кръщаваме децата си с нашите традиционни имена. Би било добре да се срещнем и да Ви осведомим в кои енории в митрополиите на Новите земи живеят православни християни, етнически македонци, които искаме да се извършва божествената Литургия едновременно на гръцки език и на съвременен македонски, с редуване на песнопенията на единия и на другия език поне няколко недели годишно. Също така Ви молим да разрешите и уведомите свещениците в митрополиите на Новите земи да приемат при кръщение и опело използването на нашите традиционни македонски имена: Зора, Софка, Стоянка, Борис, Злата, Доре, Стойко, Дорка, Гоце, Велика, Кирил, Слава, Трайко, Спасе, Кольо, Китка, Стоян, Петко, Митре, Света, Трайче, Траянка, Цветко, Ристо, Петка, Божка... Най-малкото е неуважение към мъртвите, когато например един свещеник е принуден на помен или трисагий за някоя починала жена, чието село я познава като Зора, да я поменава с елинизираното име Авги, с което никой не я е знаел...“.
