Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (48 Votes)

5056 nВъв връзка със започналото публикуване в пълнота на лични писма на предстоятелите на поместните Православни църкви Албанската църква реши да публикува писмо на своя архиепископ Анастасий (Янулатос) от 14 януари т. г. до Вселенския патриарх Вартоломей по повод издаването на томоса за автокефалия на Православната църква в Украйна и връчването му на нейния предстоятел, Киевския митр. Епифаний, което стана на 5 и 6 януари. В мотивацията за публикуването на писмото на официалната страница на Албанската архиепископия се казва, че това става „предвид частично публикуване и неправилно тълкуване на съдържанието на това писмо“. До вчерашния ден обаче откъси от това писмо не бяха публикувани в нито една медия, така че то се появява за първи път в публичното пространство.

В писмото си Албанският архиеп. Анастасий заявява, че за него е проблемно приемането за валидни на хиротониите, извършени от Филарет (Денисенко), който е низвергнат и отлъчен от Московска патриаршия. Тези хиротонии Вселенска патриаршия призна по икономѝя, в това число и на новия предстоятел митр. Епифаний (Думенко). Според архиеп. Анастасий не може да се признаят „пост фактум“ хиротонии, извършени от схизматици, тъй като по време на извършването им Филарет (Денисенко) е бил лишен от благодат. Поради тази причина Албанската църква „поставя под въпрос включването на митр. Епифаний (Думенко) в своите диптиси“.

За Албанския архиепископ решение на създалата се ситуация може да се търси единствено чрез възстановяване на съборната работа на Църквата, която беше накърнена от неучастието на Московската патриаршия и още три църкви в събора на о-в Крит, но въпреки това сега трябва да се направят усилия тази грешка да бъде поправена. Това може да стане чрез свикването на синаксис (събрание) на предстоятелите на поместните православни църкви или на събор, свикан от Вселенския патриарх „по силата на неговите изключителни правомощия да координира православните църкви“, където проблемът да се обсъди, за да се избегне разделение в православието.

Архиеп. Анастасий прави паралел с разколите по повод автокефалиите в Сърбия, Грузия, България, Румъния, Полша, Албания, Чехия и Словакия, като според него разликата със ситуацията в Украйна е, че онези народи са били „единни“ в настояването си за автокефалия, а украинският народ е раздвоен.

И по-конкретно в писмото на Албанския архиепископ се казва:

С искрено уважение и изпълнено с любов дръзновение, както винаги, излагаме накратко мнението на Албанската църква най-вече по въпроса за действието на Светия Дух. Вече е известна нашата критика към Руската църква за отказа ѝ да участва в Светия и велик събор на Православната църква на Крит. Също така ние критикувахме Руската църква за прибързаното прекъсване на евхаристийното общение с Вселенската патриаршия. В нашето писмо от 7 ноември 2018 г. ние писахме до Московския патриарх Кирил: „Нима е възможно решение и заповед на руската църковна йерархия да направи невалидно действието на Светия Дух в православните храмове, които действат в юрисдикцията на Вселенска патриаршия?... Изповядваме, че за нас е невъзможно да се съгласим с едно такова решение. Божествената Евхаристия, най-съкровеното и важно по значение тайнство, трябва да остане извън всяко църковно разделение“.

Тази болка и тревога за запазването на единството на Православната църква ни задължава да изразим основното си съмнение по отношение на утвърждаването впоследствие на хиротонии, извършени от низвергнато, афоресано и отлъчено лице... Всеправославно е признато като основополагащ църковен принцип, че хиротониите на схизматиците и еретиците като „тайнства“, извършени извън Църквата, са невалидни, а още повече хиротонии, извършени от низвергнати и афоресани. Този основен принцип е неразделно свързан с православното учение за Светия Дух и представлява ненарушим елемент на апостолското приемство на православните епископи. Ние сме убедени, че този принцип не бива да се пренебрегва.

Затрудняваме се да разберем как невалидното и несъществуващото става „по икономѝя“ духоносно, по какъв начин действия, които са повтаряща се хула срещу Светия Дух (каквото е призоваването от тогава афоресания Филарет на „божествената благодат, която винаги лекува немощното и възпълваща недостигащото, ... нека се помолим за него, за да дойде върху му благодатта на Пресветия Дух), могат да се признаят със задна дата „по икономѝя“. И накрая, известно е, че на скорошния обединителен събор подборът и избирането на новия предстоятел на Църквата в Украйна беше резултат от настояване на Филарет, който днес вече официално се нарича в Украйна „Светейши почетен патриарх на Киев и цяла Рус-Украйна“. В резултат на гореизложеното ние поставяме под въпрос прибавянето на името на митр. Епифаний в свещените диптиси...

Предположенията, че днешните сътресения и разделение ще продължат кратко и всички автокефални православни църкви в края на краищата ще одобрят случилото се, от гледна точка на всеки човек, познаващ историята на църковните разделения и упоритостта на религиозния фанатизъм, могат да бъдат сметнати само за безпочвени оценки. Успокоителните предположния на някои, че това ще се случи... в следващия век, звучат цинично. Сериозните рани, които не са получили своевременно лечение, не се лекуват с времето, но обикновено се разширяват и задълбочават.

Създалата се ситуация изисква нови подходи и вдъхновени инициативи за постигането на мир в Украйна преди всичко чрез запазване на опасно пострадалото единство на православието. В този контекст твърдо вярваме, че решението се състои в прибягването към съборността в Светия Дух, което беше най-ясно подчертано на Крит: „Православната църква изразява своето единство и вселенскост чрез Събора. Съборността прониква цялата нейна организация, начина, по който се вземат решенията и целия ѝ път“ (Послание на Светия и велик събор, § 1).

Ние продължаваме да смятаме, че най-ценното достижение на православните през последните десетилетия бяха всеправославните събрания на предстоятелите и Светият и велик събор на Православната църква, плод на активното усилие на Вселенска патриаршия и лично на Ваше Всесветейшество. И така, в съборния дух на Светия и велик събор Албанската православна автокефална църква отправя пламенен призив Вселенска патриаршия да използва своето изключително правомощие да координира православните църкви, като свика възможно най-бързо всеправославен синаксис или събор, за да се предотврати видимата опасност от създаването на болезнено разцепление, което ще заплаши достоверността на православието и убедителността на неговото свидетелство в съвременния свят. Отправяме най-дълбока молитва и смирено молим Троичния Бог да насочи стъпките ни към запазването на единството на православието. „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда“ (Рим. 15:13).

Изразената позиция по отношение на „валидността на хиротониите, извършени от схизматични и отлъчени епископи“ в писмото на архиеп. Анастасий съответства на московската позиция, която настоява за пълна безблагодатност на целия църковен живот в двете схизматични църкви в Украйна – т. нар. Киевска патриаршия и Киевска автокефална църква, в това число и на техните хиротонии. През изминалите 30 години на разкол в Украйна настояването за пълна безблагодатност на духовния живот в тези две църкви породи множество обществени скандали и ожесточи отношенията между християните на УПЦ – Московска патриаршия и тези на двете неканонични църкви.

От своя страна Вселенска патриаршия се ръководи от начина, по който е разрешен този въпрос при вдигането на схизмата върху Българската екзархия, чийто родоначалници – екзарх Антим (бивш патриаршески Видински митрополит), митрополитите Панарет (преди това Пловдивски митрополит към Вселенска патриаршия) и Иларион (до разкола патриаршески митрополит в Ловеч), Макариополския еп. Иларион и др., са осъдени на църковен събор през 1872 г. и наказани с различни църковни наказания – низвержение, отлъчване, анатема и др. Поради тази причина в продължение на 70 години българските духовници и миряни живеят в схизма и без да съслужат с клирици от другите поместни църкви. При вдигането на схизмата през 1945 г. Вселенският патриарх Вениамин приема за действени постфактум всички хиротонии, извършени през тези десетилетия. Българските църковни представители в преговорите се позовават на канонично-правното изследване на архиепископа на Анхиало Василий, писано през 1887 г. „Трактат за валидността на хиротонията на клирици, извършвана от низвергнат и схизматичен епископ“ (преведено на български език през 1901 г. от митр. Симеон Варненски и Преславски). В него се разглежда практиката на Църквата от ранните векове до ново време при подобни казуси. На този принцип на Всеправославния събор в София през 1998 г. са признати по икономѝя за действени противоканоничните хиротонии на български епископи от разкола, както и всички тайнства, извършвани от тях в периода от 1992 до 1998 г.

До настоящия момент не е публикуван отговорът на Вселенския патриарх на писмото на Албанския архиепископ от средата на януари. Двамата обаче имаха лична среща преди няколко дни в Австрия, заедно с Кипърския архиепископ. Информация за нея не беше огласена.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ud8dq 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.