Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)

31026897 29380802На 23 февруари в Париж се проведе Асамблеята на Руската екзархия към Вселенска патриаршия, която трябваше да реши какво ще бъде нейното бъдеще след решението на Фенер от края на миналата година да разпусне тази църковна структура. Според решението енориите на Руската архиепископия трябваше да преминат на подчинение към местните митрополити на Вселенска патриаршия в западноевропейските страни.

На събранието в Париж от 206 гласували 191 са били „за“ запазване на структурата на архиепископията, основана от руските емигранти веднага след болшевишката революция. 15 души са били против. Това решение означава, че енориите няма да се присъединят към местните митрополии. Открит обаче остана въпросът какво ще бъде бъдещето на архиепископията.

Хариуполският архиеп. Йоан (Ренето), родом французин, който е начело на архиепископията, запозна делегатите с предложението на Московска патриаршия и условията, предлагани от нея за присъединяването на тези енории към РПЦ-МП. В писмото се казва, че „Руската църква е готова с радост да възстанови своята майчинска грижа за произлезлите от нея общини с руска традиция в Западна Европа... Архиепископията ще влезе в състава на Московска патриаршия в цялата съвкупност от нейните енории, манастири и църковни учреждения, включваща всички желаещи клирици на архиепископията начело с архиепископа... Ще се запази историческото наследство на архиепископията и нейните традиции (включително и богослужебни), особеностите на нейното епархийско и енорийско управление (т. е. с равноправно участие на клира и народа, бел. ред.), отразено в устава ѝ. Избирането на архиепископите ще става от предварително одобрен от Московския патриарх списък (с възможност да се направят промени в него) и ще става според сегашния устав на архиепископията. Каноническото утвърждаване на този избор ще става от Св. Синод на РПЦ“.

Прави впечатление, че преговорите с Руската архиепископия от страна на Московска патриаршия води не митр. Иларион (Алфеев), ръководител на Отдела за външно-църковни отношения, а Виенският архиеп. Антоний (Севрюк). Според някои това е пробен изпит за последния за заемане на по-отговорна длъжност в Московска патриаршия.

За медиите архиеп. Йоан заяви, че Румънската патриаршия, към която също са се обърнали, досега не е отговорила нито положително, нито отрицателно. А преминаване към Руската задгранична църква в момента е невъзможно, тъй като тя изисква от Руската архиепископия „да се подчини на нейните идеи и начин на функциониране“.

31026897 29380803Привържениците на преминаването към Московска патриаршия така или иначе не бяха достатъчни за вземането на такова решение. Мнозинството от делегатите не вярват, че Московска патриаршия ще запази принципите на самоуправление на Руската архиепископия, които следват решенията на поместния събор в Русия от 1917-1918 г., позволяващи демократично управление с участието на миряните. Те се страхуват, че мисионерският дух на техните енории ще се загуби и те ще бъдат бързо „русифицирани“ под влиянието на господстващата в момента идеология за т. нар. „Русский мир“ („Руски свят“). Ключов аргумент е било и прекъснатото евхаристийно общение на Москва с Константинополската църква, което Руската архиепископия не споделя. Мнозина се надяват да бъде направено изключение за тяхната структураи те да не прекъсват евхаристийното си общение с Вселенска патриаршия, ако преминат към РПЦ-МП.

Въпросът за избор на юрисдикция ще бъде разгледан на второ събрание през месец юни т. г.

Ситуацията може да се промени, само ако Вселенска патриаршия реши да предприеме по-драстични мерки спрямо архиеп. Йоан – например, поставяне под запрещение. По време на асамблеята в Париж той самият заяви, че това е много болезнен и нежелан за него вариант, който му оставя само един избор: да премине към Московска патриаршия.

На въпрос на изданието Голоса со всего мира („Гласове от цял свят“, програма на Френското международно радио – Radio France Internationale) за това, защо архиепископията днес не остане независима, както е била през 1965-1972 г., архиеп. Йоан (Ренето) отговори: „Сега обстоятелствата са различни. Сега от нас искат да се разпуснем. През 1965 г. Вселенската патриаршия не искаше да ликвидира архиепископията. Тогава се казваше, че архиепископията ни трябва да се върне към църквата-майка (т. е. Московска патриаршия). Тук хората не бяха съгласни с това. Ние запазихме своята структура, тя не беше унищожена от Константинополската патриаршия. Тя беше просто оставена временно във „висящо положение“. А днес структурата е унищожена. И това ни задължава да намерим каноничен път, който да позволи на архиепископията да продължи своето съществуване“.

Архиеп. Йоан заяви също, че всичко зависи от това, какви условия е готова да изпълни Московска патриаршия и какви гаранции за запазването на структурата може да даде: „Ние трябва да запазим това, което смятаме за основа на архиепископията. Да запазим независимо функциониране, да следваме поместния събор от 1917-1918 г., което ни позволява да включваме светски хора в църковния живот. Това не винаги е лесно, но е необходимо. Ние не можем да бъдем монолитна църква, изключително клерикална. Нужен е диалог между свещенослужителите и миряните. Но архиепископът все пак остава винаги ръководител. След това е необходима някаква свобода на съществуване. Свобода, за да можем да бъдем тук, в Европа, мисионери на великата традиция на Руската църква, която винаги е била мисионерска. Когато митр. Евлогий дойде във Франция, той основа френските енории. Енорията в Нант е най-старата френско-езична енория, основана от Евлогий. Ние искаме да запазим този мисионерски подход“.

Архиеп. Йоан каза също, че е обсъдил кризата с Вселенския патр. Вартоломей и го е попитал как да подходят от юридическа гледна точка: „Той ми отговори: сами намерете начин. Казах му, че има енории, които не са съгласни да последват решението му. А той ми отговори: „Нека си тръгнат“.“

В интервю за гръцкото издание Orthodoxia.info архиеп. Йоан (Ренето) заяви, че зад решението за разпускане на Руската архиепископия стои митрополитът на Франция Емануил. В същото време обаче вижда нежеланието на Вселенска патриаршия да се погрижи за бъдещето на архиепископията и преди настъпилата криза, най-вече с отказа да бъде ръкоположен млад епископ за негов помощник (архиеп. Йоан вече е на 77 г., бел. ред.).

Кризата в Руската архиепископия започна с избирането на митр. Йов (Геча) за предстоятел на тази църква в периода 2013-2015 г., но той беше принуден да се оттегли заради несъгласие на членовете на архиепископията с неговия авторитарен стил на управление. Тогава Богословският институт „Св. Сергий“ (създаден в началото на 20-те години на миналия век от архиепископията и продължаващ да е в нейна юрисдикция) дори го обвини в клерикализъм и опит да разруши архиепископията, така че тя да се подчини на Московска патриаршия.

Руската екзархия в Западна Европа беше последната от трите големи църковни структури, създадени от руски емигранти в началото на 20 век. Руската задгранична църква, основана също през 1921 г., премина под юрисдикцията на Московска патриаршия през 2007 г. Преди това през 2006 г. емблематичната епархия на руския Сурожкимитр. Антоний (Блум) се разпадна на две, като една част премина към Вселенска патриаршия, а другата остана в Московска патриаршия, но вече следваща идеологическите принципи на управление на РПЦ. Ключова роля за разпада на тази епархия тогава изигра еп. Иларион (Алфеев), пратен за викарий на митр. Антоний.

По отношение на Руската архиепископия между двете големи и спорещи в момента църкви на Москва и Константинопол съществува парадоксално единомислие, изразяващо се в твърдението: „Историческите обстоятелства, довели до създаването на тази църковна структура в Западна Европа, вече не съществуват“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ud6wk 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.