В рамките на тържествата по повод на интронизацията на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил предстоятелят на РПЦ се срещна с делегациите на поместните православни църкви, дошли в Москва за честванията. Той е имал отделни срещи с всеки от предстоятелите на църкви, дошли за неговата годишнина, а срещата с всички други църковни делегации се състоя в патриаршеската резиденция в Данииловския манастир в Москва. Присъстваха представители на петте църкви, изпратили архиереи за тържествата, а именно Александрийската, Грузинската, Румънската, Българската и Полската. Присъстваше и постоянният представител на Йерусалимския патриарх в Москва.
Патриарх Кирил се обърна към гостите си със слово, в което централно място зае темата за Украйна и разривът с Вселенска патриаршия. В началото на обръщението си той заяви, че трябва да се говори „не само за събитията, които се честват, но и за нещата, които „всички нас ни тревожат и вълнуват“. След това патриархът сподели своето разбиране за ситуацията в православния свят в момента.
„Константинополската патриаршия прие в общение украинските разколници без покаяние, прие без покаяние отлъчения от Руската православна църква бивш митрополит Филарет. По този начин бяха нарушени фундаментални принципи на каноничното общение между църквите. Освен това бяха приети „йерарси“ от разколническите образувания, които нямат канонично ръкоположение. Това какво означава? Навярно, че за първи път, поне в близкото минало, в Православната църква са приети в общение хора, които нямат законно ръкоположение и не са признати от законните йерарси на църквата-майка, т. е. на господстващата църква, каквато е Московска патриаршия по отношение на Украйна“.
Патриархът формулира и основната си теза, огласена многократно през последните дни, а именно, че „РПЦ няма да се откаже от Украйна“, което на езика на църковната дипломация означава, че Московска патриаршия няма да даде по никакъв повод автокефалия на УПЦ, нито ще признае автокефалната църква, създадена от Вселенска патриаршия. За патр. Кирил това видимо е равнозначно на отказ от свещения град Йерусалим. Той сравнява Киев и Йерусалим като свещени центрове, внушавайки готовността на руската страна да „защитава“ Киев докрай.
Основание за тези права, според патриарха, дава зараждането на руското православие в Киев. В официалната светска пропаганда в момента за Украйна се говори като за „руска покрайнина“. В този контекст патр. Кирил заявява: „Украйна не е периферия на нашата църква. Ние наричаме Киев „майка на руските градове“, за нас Киев е това, което за мнозина е Йерусалим. Оттам започва руското православие и при никакви обстоятелства ние не можем да се откажем от тази историческа и духовна връзка. На тази духовна връзка се гради единството на цялата наша поместна църква“.
В концепцията на Московския патриарх духовната връзка между Русия и Украйна се мисли единствено в принадлежност към обща административна църковна структура – Московска патриаршия, докато общата православна вяра не се явява достатъчно основание за желаното от руската страна единство.
Второто много важно послание на патр. Кирил е поставянето под съмнение на авторитета на Константинополския патриарх в православния свят. На тази основа той прави опит да създаде коалиция срещу него за обсъждане и по-нататъшно преразглеждане на неговия статут. Действията на Константинополската патриаршия в Украйна се определят като превишаващи правата му, което прави възможно започването на разговор за неговия статут на „пръв сред равни“.
„Какво означава първенството в Православната църква? Ние винаги сме смятали, че това първенство се базира на концепцията „пръв сред равни“. Ако обаче у първия между равни откриваме готовност да нахлува в живота на другите православна църкви, без да се съобразява с техния автокефален статут, това означава нещо повече. Възниква концепцията „пръв без равни“. А това е предизвикателство за всички нас. Ние трябва да осмислим това на първо време, а в някакъв момент да намерим възможност да обсъдим новото развитите на нещата, което несъмнено засяга живота на всяка от поместните православни църкви“.
По-нататък в словото си патр. Кирил все пак отбелязва, че вярва в успешното бъдеще на световното православие. „Ние оставаме едно семейство, независимо от съществуващите разделения. Имаме възможност заедно да извършваме светата Евхаристия. Можем да координираме своите усилия, в това число и да се обръщаме и към заобикалящия ни свят. Аз съм дълбоко убеден, че Православната църква, вселенското православие има огромен духовен потенциал, който може и трябва да бъде използван днес“.
Не става ясно обаче дали тези думи визират и Константинопол, тъй като Московска патриаршия не извършва св. Евхаристия с Вселенската патриаршия. Едва ли патр. Кирил би заявил, че си представя светло бъдеще за Православната църква без Вселенската патриаршия. Следователно тези негови думи биха могли да се тълкуват и като известно смекчаване на тона в руската позиция, която досега говореше за предстояща схизма в православието от рода на Великата схизма през 1054 г. Подобно впечатление той остави и в друго свое интервю през последните дни, в което заяви, че отношенията им с Константинополския патриарх не са стигнали до точка на необратимост.
След словото на патриарха представителите на поместните православни църкви отправиха към него поздравленията на своите предстоятели по реда на старшинство.
Българската делегация, водена от митрополитите Старозагорски Киприан и Видински Даниил, е предала поздравителното писмо от Негово Светейшество Българския патр. Неофит. В българското църковно послание се слага основен акцент върху силата на любовта, която не познава граници.
В приветствието се казва: „С радост и братска в Христа обич всесърдечно Ви приветстваме с изпълването на първото благословено десетилетие откакто Вие бяхте избран и интронизиран начело на светата Московска патриаршия. Сърадваме с Вас и с цялата братска Руска православна църква, която под Вашето ръководство вече десет години укрепва и развива положените преди Вас основи, засилвайки своето вътрешно единство и своята апостолска мисия сред поверения ѝ народ“.
В поздравлението на патр. Неофит се посочва, че времето на служението на руския му събрат е нелеко, а отговорността голяма, но той пожелава „завещаният ни от Христа дух на мира и любовта“ да го води и напътства. „В ръцете и в нашите сърца обаче ние имаме единственото надеждно и вярно оръжие срещу всеки враг и противник и това оръжие е оръжието на правдата и любовта, на онази божествена любов, която не познава граници и пред която е безсилна всяка вражеска сила“, се казва в поздравлението на патр. Неофит.
След края на тържествата, на 3 февруари, българските архиереи посетиха различни храмове и взеха участие в съвместните богослужения. Старозагорският митр. Киприан съслужи с Волоколамския митр. Иларион в извършването на неделната св. Литургия в московския храм „Покров на Пресвета Богородица“. Заедно с архиереите в богослужението взеха участие архим. Теоктист, представител на БПЦ в Москва, и двама от членовете на българската делегация от Старозагорска епархия – ик. Цветан Иванов и прот. Живко Желев.
След проповедта си върху евангелското четиво за Йерихонския слепец митр. Иларион се обърна към българския архиерей, изразявайки радостта си от общото служение и от това, че именно митр. Киприан оглавява българската делегация за тържествата в Москва. Говорейки за многовековните връзки между българския и руския народ, митр. Иларион изрази надежда, че „между нашите две църкви ще се запазят най-тесни и добри отношения и че в особено трудни моменти в живота на нашите църкви ние напълно ще се поддържаме“.
Същия ден Видинският митр. Даниил и придружаващият го протосингел архим. Антим взеха участие в съвместно богослужение в Дивеевския манастир. В манастира беше отслужен параклис на Божията майка, молебен с акатист пред мощите на преп. Серафим Саровски и св. Литургия. В богослужението взеха участие архиереи от три поместни православни църкви. Те бяха приветствани от игуменката на манастира монахиня Сергия. Участниците в богослужението са получили като дар от св. обител икони на св. Серафим Саровски.
Снимки: Патриархия.ру
