На 17 и 18 ноември Западно- и Средноевропейският митр. Антоний беше на посещение на Българската църковна община „Св. Кирил и Методий“ в Страсбург, Франция.
На 18 ноември той оглави св. Литургия в храма, преотстъпен за ползване на Българската църковна община в града. Владиката беше в съслужение с енорийския свещеник Георги Стоянов и о. Васил Бечевски от Българската църковна община „Св. Петка Търновска“ в гр. Манхайм, Германия, който беше дошъл заедно с църковното настоятелство и енориаши да участват в архиерейската св. Литургия. Песнопенията по време на службата се изпълняваха от певци под ръководството на диригента Симеон Генов.
В края на богослужението владиката проповядва върху неделното евангелско четива за неразумния богаташ, който посветил целия си живот в трупане на земни богатства, а останал далече от Бога и ближните. Митр. Антоний отбеляза поуката от евангелската притча – да богатеем за Бога, да полагаме усилия да служим на Бога и ближните и да живеем в хармония и близост с тях.
След литургията, в неформална обстановка, владиката се срещна с енориашите на местната и гостуващата общини, и българи, работещи в европейските институции в Страсбург.
Предишната вечер митр. Антоний беше гост в резиденцията на Постоянния представител на България към Съвета на Европа г-жа Катя Тодорова, която даде официална вечеря в чест на Негово Високопреосвещенство. Владиката беше придружаван от о. Георги Стоянов. Сред гостите на вечерята бяха Йонко Грозев, съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Лидия Михова, директор на Българското неделно училище „Христо Ботев“ в Страсбург, Христо Христов, председател на Европейска асоциация „Кирил и Методий” в Страсбург, както и дипломати от Постоянното представителство.
На вечерята беше обсъдена възможността да бъде построена или придобита църковна сграда в Страсбург за нуждите на българската православна общност в града. Бяха дискутирани и някои актуални въпроси от националния и международен дневен ред, по които Българската православна църква заема активна позиция. Сред тях бяха становището на страната ни за Истанбулската конвенция, както и спорните промени в Закона за вероизповеданията, гласувани вече на първо четене в българския парламент.
