Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (40 Votes)

dstl0153След края на 9-дневната официална визита на Антиохийския патр. Йоан X в Сърбия предстоятелите на двете православни църкви излязоха с общо изявление, в което заявяват:

Това историческо посещение на Антиохийския патриарх Йоан X, първото след визитата на Антиохийския патр. Теодосиос VI (Абу-Ряили) в Белград, беше осъществено в контекста на трудните и драматични обстоятелства, пред които е изправена Антиохийската православна църква в Сирия, Ливан и Средния Изток. Това посещение съвпада и с кризата, в която понастоящем се намира Православната църква, където събитията се развиват бързо и по смущаващ начин, което би могло да навреди трайно на връзките на общението, мира и единството между братята.

1. Посещението беше важна възможност да се срещнат братя, а за Сръбската и Антиохийска църкви да се прегърнат. Това ни даде шанс да обсъдим различни въпроси, които са общи за двете църкви и за тяхното свидетелство в днешния свят на криза. Това беше повод да проведем братска консултация между двете църкви относно общите проблеми на Православната църква и начините да се избегне задълбочаването на разрива между братята, както и за необходимостта от консолидиране на консултативния процес и консенсус между поместните православни автокефални църкви.

2. Дискусиите между двете църкви бяха ръководени от дух на братство, любов, мир и прозрачност и така се основаваха на истински църковни принципи, които се различават от едностранчивия подход, воден от определени интереси. Този дух на братство породи единомислие и хармония в разговорите между двете църкви. Двете делегации разгледаха многото общи неща в историческия опит на всяка църква (на Сърбия и на Антиохия), показващ, че всяка от тях може да определена като „църква на свидетелството“ или „мъченическа“ църква. Този опит помага на двете църкви, въпреки трудностите и страданията, да свидетелстват за Истината и за Христос в своята автентична историческа юрисдикция и в света. Дискусиите засягаха въпросите за общите отношения между двете църкви и средствата за тяхното развитие и консолидиране. Бе подчертана важността от активното и продължаващо сътрудничество между двете църкви. Тези активни отношения предвиждат различни богословски, академични и културни прояви и т. н. Двете църкви потвърдиха, че патр. Ириней в близко бъдеще ще осъществи свое мирно посещение в Антиохийската патриаршия.

3. Двете делегации обсъдиха продължаващите усилия, които Сръбската църква полага на всички нива, за да запази своето историческо, духовно и национално наследство, особено в Косово и Метохия, където е историческият произход на Сръбската църква. И двете делегации подчертаха значението на подкрепата за тези усилия, в съответствие с принципите на правата на човека, мирното съжителство между цивилизациите и религиите и в съответствие с международното право и ред, заради важността на сръбското наследство за историята и екзистенциалното съзнание на Сръбската църква, заради нейното настояще и бъдеще.

4. Антиохийската и сръбската делегации обсъдиха трудната и болезнена ситуация, в която Антиохийската православна църква е изправена в Сирия и Ливан и в други страни и общества на Близкия Изток, където има убийства, тероризъм, разоряване на селища, принудително разселване на население, емиграция и различни форми на политическа и социална нестабилност, които нарушават достойнството и свободата на хората в тяхното всекидневие. Двете делегации отново подчертаха факта, че присъствието на антиохийското християнство на Изток е автентично, че то има двухилядолетна традиция, и че местните християни не са и не могат да се смятат за малцинство в този регион, но са неизменна част от държавите и обществата, от  историческата и социална тъкан на региона и областта на Антиохия. Те остават там и са силно привързани към своята земя и своето свидетелство в тази централна част на света.

5. Двете църкви поставят сериозен акцент върху значението на подкрепата на Антиохийската православна църква във всичко, което този апостолска църква ще продължи да върши в Близкия Изток, свидетелствайки за спасението. Това включва окуражаване на хората да останат в родните си места и да бъдат участници в изграждането на „гражданска държава“, която ще даде еднакви права и задължения на православните християни, каквито имат другите граждани. И двете църкви вярват, че единственото възможно решение за мирен завършек на всички трагедии на страните в региона е в диалога и в приемането на другите и на различията между тях, както и в започването на открит диалог и насърчаване на мирното съжителство между всички страни, гарантирайки равни права и задължения на всички граждани. Днес повече от всякога насърчаването на мира и зачитането на религиозните различия са два важни фактора за утвърждаването на мира в целия Близък Изток.

6. И двете църкви скърбят за продължаващото и предълбоко мълчание по отношение на отвличането на двамата епископи на Алепо – митр. Павел (Язиги) и митр. Йоан (Ибрахим). След повече от пет години изглежда, че светът е забравил за този важен хуманитарен казус. И двете църкви апелират към местните, регионалните и международните институции и организации неотложно да възобновят разследването по този случай, да разкрият съдбата на двамата епископи и да положат всяко усилие, за да бъдат те освободени и върнати обратно в съответните си диоцези.

7. И Сръбската, и Антиохийската църква скърбят за това, че все още не е разрешено прението между патриаршиите на Антиохия и на Йерусалим, в резултат от решението на последната да избере и ръкоположи архиепископ за Катар, който исторически е канонична църковна юрисдикция на патриаршията на Антиохия и целия Изток. Двете църкви изразяват съжаление още и за това, че въздействието на този конфликт върху цялото православие продължава да не бъде разгледано по един уместен начин от всички православни църкви. И това, въпреки условията на споразумението, постигнато чрез разговорите между двете църкви през юни 2013 г., в присъстивето и с посредничеството на Вселенската патриаршия и на гръцкото външно министерство. Тези условия бяха документирани от споменатото министерство и в кореспонденция с Вселенската патриаршия, признавайки с това съществуването на споразумението и на условията по него.

8. Сръбската и Антиохийската църква изразяват своята дълбока загриженост по отношение на опасностите от отчуждаване, разделение и изолиране, които заплашват поместните автокефални православни църкви в наши дни. Вярваме, че това е в резултат от едностранни решения, които въздействат върху основите на консенсуса и на братските връзки между тези църкви. Подобни едностранни решения вредят както на единяващите връзки, така и на влиянието на общото свидетелство на Православната църква в съвременния свят. Двете църкви смятат, че настоящият исторически момент е изключително труден и деликатен. Този момент повече от всякога изисква много мъдрост, търпение и духовна бдителност както за запазване на мира в Православната църква и на нейното единство, така и за предпазването ѝ от попадане – съзнателно или несъзнателно – в капаните на политическите подбуди и политическите амбиции на отделните нации. Допускането на последното би навредило на православното свидетелство в съвременния свят и би го отслабило.

С оглед на това двете църкви декларират следното:

А. Единството на православния християнски свят и неговият мир са положени от Иисус Христос в нашите ръце. Ето защо, двете църкви потвърждават, че усилването на единството на Православната църква е въпрос от огромна важност. Това е така, защото Църквата е изложена на различни опасности и предизвикателства, имащи своя произход в съвременния свят, с неговите противоречия и разделения и неговите разнообразни обществени и екзистенциални въздействия върху човешката личност.

Б. Ако Православната църква не покаже на света своето църковно единство, то няма да бъде възможно и нейното единство във вярата да бъде обяснено в конкретната реалност и в ефективно свидетелство, което да повлияе върху човешките личности в съвременния, раздиран от екзистенциално и обществено напрежение свят. Това единство се изразява в словото на Църквата и чрез нейните действия. То бива изразявано чрез съборността, работния процес, консултациите и процеса на вземане на решения, базиран върху традиционния каноничен ред на Православната църква и върху консенсуса между православните църкви, независимо от тяхната големина. Православната църква е една, света, съборна и апостолска, а не федерация или конфедерация от църкви, изолирани и независими една от друга, действащи и противодействащи на основата на собствените си интереси и които се явяват пред света като група от църкви в конфликт, в прения и във взаимно отчуждение.

В. В контекста на универсалното присъствие на Православната църква по целия свят, днес православното свидетелство повече от всякога изисква допълнителна откритост, дискусии, обмяна на експертиза и разгръщане на традиционната канонична съборност между всички православни църкви, за да обединят те своето свидетелство в съвременния свят. Ето защо, двете църкви потвърждават, че от най-съществен интерес за Православната църква е да предприеме един самокритичен преглед на всички едностранно протичащи процеси и взети решения. Това ще доведе до съхраняване на връзките на единството и на взаимното общение в братство, любов и мир между всички православни църкви, които са членове на едното тяло (на Тялото Христово). Също така, ние настояваме за сериозна, ефективна и работеща нова активизация между православните църкви на духа на единство, съвет и съборност, и на прилагането на принципа на консенсуса в подхождането и в решаването на общите въпроси. По-специално това включва решенията, свързани с даването на автокефалия, основано на принципите на православната еклисиология на каноничния ред.

Г. Православната съборност е единственият резултатен начин за избягване на по-нататъшното влошаване на отношенията между православните църкви, което води до още по-голямо отчуждение, разделение и изолация. Тъкмо това са нещата, които застрашават единството на цялото православно тяло. Единствено непокътнатата съборност, основана на първо място върху единствоно на евхаристийната Чаша, може и следва да бъде основата и фундамента на всичко, което вършим.

Опасната ситуация в православния свят в резултат от ситуацията в Украйна не може да не продължи като установяване на трайно разделение между всички членове на Православната църква. А това е в ущърб на мирните връзки в православната плирома и на нейното свидетелство в съвременния свят.

Ето защо, с оглед неотложната необходимост от предотвратяване на по-нататъшната ескалация на настоящата криза, Сръбската и Антиохийската патриаршия апелират към своя брат Негово Всесветейшество Вселенския патриарх да поднови братския диалог с Православната църква на Русия, така щото, с братското съдействие и участие на всички останали първопредстоятели на поместните православни автокефални църкви, да бъде разрешен конфликтът между патриаршиите на Константинопол и Москва и в Православната църква отново да се възстановят връзките на мира.

За Сръбската патриаршия, патриарх Ириней

За Антиохийската патриаршия, патриарх Йоан


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uu33k 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.