За трета поредна година Българската православна църковна община „Св. Кирил и Методий“ в гр. Щутгарт, Германия, организира поклонническо пътуване и празнуване на патронния си празник на о-в Райхенау, известен с манастира си „Св. Мария и Марк“, който е паметник на ЮНЕСКО. По този повод пристигна и Западно- и Средноевропейският митр. Антоний, който отслужи св. Литургия съвместно с о. Сергий Ненов, отговарящ за българските православни християни в областите около Щутгарт, Констанц и Фрайбург, и с о. Йордан Пашев, енорийски свещеник на общините в Цюрих и Нюрнберг.
В празничното събитие взеха участие както българи от гореизброените области, така и руснаци и сърби от региона на Бодензее, които поради липса на свой свещеник често се черкуват в енорията на о. Сергий.
В своята проповед по случай Неделята на всички български светци митр. Антоний напомни за заслугите на просиялите в святост християни за развитието на християнския живот сред българския народ и призова да се учим от техния пример, за да не попаднем във водовъртежа на егоизма и на суетата на съвременността.
Благодарение на добрата воля на Римокатолическата църква, вярващите имаха възможност след св. Литургия да се поклонят на мощите на св. ап. Вартоломей и св. ев. Марк, които бяха специално изнесени за православните богомолци. Българите бяха допуснати до мястото в олтара, където се съхраняват частици от св. Кръст и от кърпата с неръкотворния образ на Христос.
Тези християнски съкровища манастирът притежава, защото е бил един от най-значимите манастири в средновековна Европа и виден център на християнската култура, като в него са пребивавали монаси от най-различни народи.
След службата вярващите се събраха на празнична почерпка в гр. Констанц, където преди точно 600 години се провежда много важен за Западната църква събор, на който присъства и Григорий Цамблак, ученик на св. патр. Евтимий и виден представител на Търновската книжовна школа. По време на пребиваването си в Констанц той отслужва св. Литургия, която е била наблюдавана с голям интерес от останалите участници в събора и поради това е била описана от Улрих фон Рихтентал. Това е най-старото немско описание на православна литургия въобще.
Особено радостен факт беше първото участие на епархийския митрополит на тези празненства, защото така се утвърждава опитът да се възстанови литургичната традиция на поменаване на св. братя Кирил и Методий, която е била започната в манастира „Райхенау“ през 9 в., както ни свидетелства един литургичен документ (Liber memorialis) от онова време. Той съдържа имена на видни благодетели на манастира и на негови монаси, както и на монаси от други манастири из Европа, които са били побратимени с „Райхенау“ и чиито имена са били четени по време на манастирските богослужения. В тази книга намираме името на св. Кирил в списъка на починалите, докато това на брат му, заедно с имената на още няколко придружаващи го, е в списъка на живите, което означава, че имената им са нанесени след смъртта на св. Кирил в 869 г. Прави впечатление, че имената на св. Братя са поставени в началото на съответните списъци, където обикновено са записвани видни благородници и църковни деятели. Това свидетелства за голяма почит към равноапостолското дело на св. Кирил и Методий, оказана им още в 9 в. от монасите в „Райхенау“. Също така сред 38 000 имена, които съдържат списъците, единствено имената на св. Методий и на придружителите му са написани с гръцки унциален шрифт, което позволява да се заключи, че той, като предводител на групата, е записал имената. Това би означавало, че този документ, който в момента се съхранява в Цюрих, е единственият запазен в света, съдържащ собственоръчно написани думи на един от св. братя. Името на Методий и на придружителите му са записани и в латинска форма, като сред последните на най-видно място е записано името Choranzanus, за което изследователят на мемориалната книга Цетелер предполага, че вероятно става дума за Горазд. Ако тази хипотеза на немския учен е вярна, то това означава, че на острова е пребивавал и един друг от св. Седмочисленици и че църковното предание за неговото видно място сред учениците на св. Братя се потвърждава и от един документ на Западната църква.
Присъствието на имената на св. Братя заедно с тези на техни ученици на видно място в мемориалната книга на манастира, е едно свидетелство за почитта към тяхното дело, оказана им от съвременните им франкски монаси. Поради това манастирът „Райхенау“ е особено подходящо място за празнуване на тяхната памет и в днешно време.
