В неделя, 29 април, Албанският архиепископ Анастасий (Янулатос) отслужи заедно със своя гост, Московския патриарх Кирил, тържествена Литургия в новия катедрален храм на Тирана. Предстоятелят на Руската църква е на официално "посещение на мира" в Албания, както се наричат първите визити на предстоятелите на поместните православни църкви в друга православна църква. Двамата архиереи произнесоха слова след богослужението, в които поставиха важните за тях акценти за отношенията между двете църкви и Православието като цяло.
Словото на Албанския архиепископ Анастасий се отличава с присъщата му непринуденост и стремеж всички проблеми да се погледнат в светлината на Евангелието. Сред основните акценти се откроява осъзнаването на нуждата от отваряне на Православието към проблемите на хората, което не се изпълнява с изпращането на формални и общи морални послания. Ето и откъси от словото на Албанския архиепископ:
"Спомням си за нашето първо сътрудничество, в началото на 70-те години на миналия век, в Световната организация на православната младеж "Синдезмос", където бяхме вицепрезиденти. Вие като представител на активното ново поколение в тогавашния Съветски съюз, а аз като ветеран в "Синдезмос" бях отговорен за отдела за външната мисия, за междуправославния център "Идете" («Πορευθέντες», Мат. 28:19). През онази епоха Църквата в Русия беше подложена на силен антирелигиозен натиск. А Църквата в Албания беше стигнала до дъното на атеистичните гонения. Тя беше напълно унищожена. Мисля често за този период на нашето активно участие в пътищата на православната младеж по света, защото, както знаете, смятам това за жизнено важно за Православието. Мое твърдо убеждение е, че младите, които търсят свобода, справедливост, любов, ще намерят богатството на живота, което желаят, в Църквата на Този, Който е истината и животът. За Църквата на Албания можем смело да заявим, че младите не са просто "бъдещето", те са нейното силно настояще. (...)
През 21 век жизненоважни за Църквата остават тези теми: а) Засилване на единството на поместните православни църкви. С акцент винаги върху мистичния и спасителния характер на Църквата, върху същинското духовно развитие на нейните членове, с акцент върху Свещеното Писание и отеческото предание, със засилване на самосъзнанието, че Църквата е "Тяло на Христос", "пълнота на Изпълващия всичко във всичко" (Ефес. 1:22-23). б) Силно православно свидетелство в съвременния свят с убеждението, че Едната, света, вселенска и апостолска Църква, към която принадлежим, не живее изключително за себе си, но всичко, което тя е и което й е било дадено, е предназначено за цялото човечество. в) Трябва да допринесем за мирното съжителство и хармоничното сътрудничество на религиозните общности по места, като се опитаме да прекараме мостове между противоречията на различните християнски общности, за да можем да живеем мирно с хора с различни религиозни убеждения.
В период като нашия, когато подозрението, поляризацията в мненията и военните сблъсъци разтърсват планетата, Църквата е длъжна да бъде фактор за мирното и хармонично сътрудничество. Преди няколко години на един междурелигиозен конгрес (който се проведе в Тирана с името "Постижим ли е световният мир"), настоявах, че всъщност в своята дълбочина противоположното на мира не е войната, а егоцентризмът - личният, колективният, националният, племенният, религиозният. Той поражда разнообразните форми на насилие, които убиват мира по различни начини.
Антидотът на егоцентризма не са неясните морални призиви, нито юридическите формалности и механизми за прилагането им. Но е нужно засилване на една действена и многоизмерна любов, която не се ограничава в собствените национални граници, предразсъдъци и дискриминация. Тук лежи огромната възможност и отговорност на хората със здраво религиозно съзнание. Дори в условия на дългогодишни конфликти то дава възможност за опрощаване и помирение. Силата и властта на любовта трябва и може да побеждава любовта към силата, която разрушава мира. Църквата като мистично Тяло на Христос, Началника на мира и любовта, винаги действа като работно поле и носител на тази огромна сила".
Албанският архиепископ каза също, че Христос е изпратил Своите ученици в света, за да участват в Неговото дело и да продължат борбата за възцаряването на истината, но не с критериите на държавната или икономическата власт, а със силата на безкористната любов, истинското смирение и решителна отговорност.
