Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
1_66.gifДнес манастирът "Свети Георги Зографски" в Света гора отбелязва храмовия си празник. На службите снощи и тази сутрин присъства и министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Тази година празничните служби на българския светогорски манастир се водеха от Пловдивския митрополит Николай. Снощи той отслужи всенощно бдение, което по манастирския устав продължи от залез слънце до към 8-9 часа сутринта на другия ден. В богослужението участва митрополитският хор от Пловдив. Днес Негово Високопреосвещенство ще води литийно шествие с чудотворната икона на Св. Георги и частица от мощите на светеца до малкия храм "Св. Георги" на хълма срещу манастира.  20 пловдивски свещеници се отправиха на поклонническо пътуване до Атон за храмовия празник заедно със своя митрополит. Всяка година в навечерието на Гергьовден монаси и миряни отправят молитви към небесния покровител на светата обител – Св. великомъченик Георги, който преди 1000 години  става застъпник пред Бога за Зографския манастир.
 
1_67.gifИсторическа справка: Названието си "Зограф" манастирът носи от преданието за една изчезнала от Сирия икона с образа на св. Георги, който по чудотворен начин се самоизписал /изографисал/ на дъска в обителта. Става дума за т. нар. "Фануилска икона" на св. Георги, намираща се в съборната манастирска църква. Тя е чудотворна и е една от най-старите икони в "Зограф", според някои специалисти вероятно произхожда от ХIII-ХIV в. Друга стара и чудотворна икона с образа на същия светец се нарича "Аравийската". Тя носи стиловите белези на изкуството от ХII-ХIII в.

В първата половина на XIII в. дарител и обновител на манстира става българският цар Иван Асен II /1217-1241/. В 1275 г. пирати нападат манастира, ограбват го и го опожаряват. Двадесет и шест зографски монаси заедно с игумена са изгорени в манастирската кула, за което са провъзгласени мъченици за вярата Христова. Към края на XIII в. постройките на манастира били възстановени със средства на император Андроник II Палеолог. По-късно, през XIV век, дарители на "Зограф" са българските царе Иван-Александър, Иван Шишман и др. Много български книжовници и духовници свързват имената си с Атон и със Зографския манастир - св. Йоан Кукузел, патриарсите Йоаким I, Теодосий и Евтимий Търновски и др.

По време на османското владичество "Зограф" споделя съдбата на другите атонски манастири. От края на XV и през XVI век той се ползува с подкрепата на молдавските войводи, в земите на които има свои имоти, а от XVII до XIX век - на дарители българи и руси.

Сегашният облик на комплекса на Зографския манастир е изграден от 1750 г. до втората половина на XIX век върху основи на по-стари манастирски постройки.

По план манастирът е затворен правоъгълник, в центъра на който се намират старата църква "Успение богородично", построена в 1764 г. със средства на Хаджи Вълчо от град Банско, и новият съборен храм "Св. Георги", построен в 1801 г., украсата на който е започната от художника Никифор, а е завършена от зограф Митрофан - 1817 г.

В манастира и около него се намират още десетина параклиса, украсени с дърворезбени иконостаси, икони, стенописи и резби, сред, които тези на "Йоан Предтеча" – създаден през 1768 г. .със средства на Хаджи Василий от Ловеч, "Св.Димитър" и "Преображение" - от същото време, "Св. Кирил и Методий", "26 зографски мъченици", "Св. Козма Зографски", църквите-параклиси при училището "Св. Георги" и при зографския конак в Карея "Преображение" от XIX век, църквата "Св. Никола" на Арсаната /пристанището/ от ХV-ХVI век и др.

Още от средновековието и особено по време на българското Възраждане много наши Зографи и резбари са оставили знаменити творби в Зографския манастир и на Атон. В 1862 г. В преддверието на главната църква на Великата лавра "Св. Атанасий " работи известният български художник Захарий Зограф. Една година по-късно той създава и иконите за иконостаса в църквата "Преображение" при зографския конак в Карея.

Освен голямото архитектурно, стенописно и иконописно богатство "Зограф" притежава много стари книги и документи. Български граматици и преписвачи са създали голямо количество славянски ръкописи, които и досега се пазят в зографската библиотека или са пръснати по другите светогорски манастири. В библиотеката се пазят значителен брой ръкописи на пергамент и хартия, които датират от XI до XIX век. Оттук произлизат: знаменитото Зографско алаголическо евангелие от XI в., Драгановият миней и Радомировият псалтир, писани и украсени с миниатюри през XIII век, служебникът на Патриарх Евтимий Търновски от XIV Век. Тук се намират списъци - поменици на българските средновековни царе, преписвани през XVII и XVIII век от стари оригинали, първообразът на "История славеноболгарская", написана от Паисий Хилендарски през XVIII век, много старопечатни книги и други ценни документи.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33py8 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]