В Германия се засилва страхът от исляма. Причините за това са предмет на изследване, проведено от базирания в Берлин Германски институт за човешки права.
"Германската конституция гарантира съществуването на религиозна свобода, - казва директорът на института Хайнер Билефелд. - Основният закон дава право на публично изразяване на религиозните убеждения и религиозния начин на живот. И това важи не само за християнството, но и за всички останали вероизповедания. И все пак трябва да разберем и хората, които се страхуват от исляма, - изтъква Билефелд. - Тук въобще не става въпрос за подтискане на тези страхове, за прикриване на отношението към представители на другата религия. Чувствата трябва да бъдат показвани. Но по-важното е мюсюлманите да бъдат възприемани като съвкупност от едно многообразие - всеки човек представлява отделен индивид и не може да бъде поставян в общи рамки и да обобщаваме: тези са такива и такива", допълва Билефелд.
Липса на респект към по-различния
"Носенето на мюсюлмански забрадки е сред горещите теми в междукултурния дебат. Но общите предубеждения и предразсъдъци спрямо исляма не са характерни само за германците, а така също и за самите мюсюлмани. Представата на мюсюлманите за германците като хранещи се със свинско месо и неверници не говори за особен респект към християнско-светското мнозинство в страната", казва юристката Зюмрют Гюлбай, член на германската Ислямска конференция.
Ето къде тя вижда причините за страховете на германците по отношение на исляма: "Простият отговор би бил, че медиите са виновни за всичко, защото те обичат темите, които подхранват някакви страхове. Такава е темата за ислямизацията. Ако до преди 2-3 години никой не се интересуваше за това, сега целият свят говори за ислямизацията. Мога да разбера, когато хората изпитват страх, но не разбирам, защо не правят веднага и следващата стъпка - а именно да установят, какво е това нещо, от което се страхуват. Защото ислямизацията не съществува, не можете да я срещнете на улицата, тя не е нещо, с което можете да се ръкувате, което пазарува в магазина и т. н. Но съществуват хора, за които човек трябва да си изгради представа."
Зюмрют Гюлбай живее от 30 години в Германия. Преди 10 години тя защитава професура, когато е само на 28 години, и така става най-младата жена-професор по право в Германия. Често тя е давана за пример като турското момиче от берлинския работнически квартал Вединг, което е направило бърза кариера. Така вътрешният министър Шойбле я покани да влезе в Германската Ислямска конференция:
"В отношенията между мюсюлмани и християни не се налага да правим някакво разграничение между ценностните системи, защото ние имаме една и съща ценностна система и тя се нарича конституция. Всеки, който живее на територията на Германия, трябва да живее съгласно този основен закон. Това не означава, че ислямът е по-малко демократичен от християнството или обратното. Това означава, че всеки трябва да настоява за толкова права, колкото е в състояние да му даде демокрацията. Една демокрация, в която всеки се стреми да получи 100% от полагащите му се права, вече няма да е демокрация, защото такава демокрация просто няма да функционира.
Това не означава също, че демокрацията е враждебна спрямо исляма или че хората тук са враждебно настроени спрямо мюсюлманите, а означава, че мнозинството в крайна сметка налага начина на съвместно съществуване в обществото." "И това трябва да остане така", допълва Зюмрют Гюлбай.
Германия като мултикултурно общество
Според шефа на Германския Институт за човешки права Хайнер Билефелд някъде към края на 90-те години настъпва прелом и Германия вече престава да бъде разглеждана като страна, враждебно настроена към имигрантите.
Все повече хора възприемат Германия като едно мултикултурно общество, в което си съжителстват различни религии. Според Хайнер Билефелд в момента сме свидетели на остра поляризация в дискусията, обременена от множество предразсъдъци и образи-клишета, и в този дебат отделните страни вече съвсем не се изслушват, тъй като вярват, че знаят всичко за другата страна.
"Това е грешната посока на този дебат, която не работи за подобряване на взаимоотношенията в нашето общество. Остава наша приоритетна задача да предотвратим такова погрешно развитие ."
