Това се съобщава в проекта, наречен „Акт за канонично общение“, който беше публикуван днес, 21 юни, едновременно от Руската задгранична църква и от Московска патриаршия. „Публикуваните документи засягат ключовите въпроси, които бяха главно препятствие пред Руската задгранична църква да възстанови пълното общение с Московска патриаршия“ – съобщи о. Николай Балашов, председател на Отдела за междуправославни контакти към МП.
Става дума за отношенията между църквата и държавата, за отношенията на Православната църква с инославните изповедания и с междуконфесионалните организации, както и за характера на взаимоотношенията между МП и РПЗЦ в качеството ѝ на „неотменима самоуправляема част от Руската православна църква, по подобие на Украинската, Латвийската, Молдавската и други църкви“. РПЗЦ ще има организационна самостоятелност, но ще влиза в състава на МП. Ще притежава също така самостоятелност в пастирските, просветни, административни, имуществени и граждански въпроси. Висша църковна власт в нейните предели ще бъде Архиерейски събор, свикван от нейния първойерарх. А за всички решения извън компетенцията на този Архиерейски събор РПЗЦ ще се допитва до Московския патриарх и Св. Синод на РПЦ. Архиереите на РПЗЦ ще участват в заседанията на Св. Синод на МП и ще получават св. миро от Московския и всеруски патриарх.
В публикуваните материали са отбелязани и проблемите, по които комисиите от двете църкви все още не са постигнали съгласие. Сред спорните въпроси са: статутът на клириците, минавали от една в друга църковна юрисдикция, бъдещето на епархиите на РПЗЦ, които се намират на каноничната територия на МП, както и отношението на Задграничната църква към някои групи в България, Румъния и Гърция, които са се отделили от своите поместни църкви, но с които РПЗЦ поддържа евхаристийно общение.
До сега са проведени четири заседания на комисиите по диалог, като следващото заседание е планирано за юли. Надеждите са всички спорни въпроси да бъдат решени до Събора на РПЗЦ през май следващата година.
* Източник: Седмица.ru
