През изминалата година Православният богословски факултет „Патриарх Юстиниан” в Букурещ се раздели с двама ерудирани преподаватели: отец проф. Адриан Габор († 4 юни) и отец проф. Николае Некула († 4 септември).
Двамата изтъкнати отци-професори бяха преподаватели на последното поколение българи-богослови, завършили висшето си образование в Букурещ (за съжаление традицията на обмен на студенти-богослови между България и Румъния не се възстановява вече 10 години).
Отец Адриан е роден на 5 януари 1960 г. Завършва Духовната семинария „Еп. Кесарий” в Бузъу (1977-1982 г.) като първенец на випуска, както и Православния богословски институт в Букурещ (1987 г.). На 8 октомври 1992 г. получава диплома за задълбочени изследвания от Католическия богословския факултет в рамките на Университета „Marc Bloch” в Страсбург, защитавайки дисертацията „Християнството на румънска територия през 4 век”. Под ръководството на проф. Roland Minnerath Адриан Габор подготвя дисертацията „Църквата и държавата по време на Теодосий Велики”, като на 3 юли 1996 г. става доктор по богословие.
По време на научния престой във Франция Адриан е псалт в църквата „Света Троица” в Offenburg (Германия) и е инициатор за основаването на енорийското списание „Света Троица”. През 1994 г. Габор основава Дружество на румънските студенти и докторанти в Страсбург.
След завръщането си в Румъния една година преподава църковна история в Духовната семинария „Св. ап. Андрей” в Галац. На 1 октомври 1991 г. Адриан е назначен за preparator в ПБФ в Букурещ, на 2 октомври 1995 г. става асистент, на 22 февруари 1999 г. – лектор, на 1 октомври 2003 г. – доцент, на 1 октомври 2005 – професор, а от октомври 2010 г. става ръководител на докторанти.
На 30 януари 2003 г. е ръкоположен за дякон от блаженопочиналия Румънски патриарх Теоктист, а на 16 февруари с. г. е ръкоположен за свещеник от тогавашния викарий на Букурещката архиепископия еп. Севастиан. Служи в столичния храм „Св. Николай” – Бузещ.
Признание за неговите качества е членството му в Румънското дружество за византийски изследвания (1987 г.), Румънската комисия по история и изследване на християнството (1991 г.). През 2007 г. става директор на Център за междурелигиозни и междудисциплинарни изследвания в рамките на ПБФ в Букурещ.
Освен многобройните исторически студии публикува следните книги:
Studia Ecclesiatica. Приносът на личностите, отличили катедрата по историческо богословие на Православния богословски факултет към Букурещкия университет (1881-1989 г.), Букурещ 2003, 268 с.
Църква и държава през първите четири века, Букурещ 2003, 292 с.
Църква и държава по времето на Теодосий Велики (379-395), Букурещ 2003, 391 с.
Румънската православна църква и комунистическият режим (1945-1964), Букурещ 2005, 200 с. (под печат).
Съавтор е на юбилейния сборник Studia Historica et Theologice. В памет на проф. Емилиан Попеску, Букурещ 2003, 864 с.
Съавтор е и на сборника История на Православния богословски факултет „Патриарх Юстиниан” към Букурещкия университет (1881-2013), Букурещ 2014.
Отец Николае Некула е роден на 18 март 1944 г. Завършва Духовната семинария в Бузъу (1964 г.) и Богословския институт от университетски ранг в Букурещ (1968 г.) с дипломна работа на тема „Архиеп. Симеон Солунски като тълкувател на православната литургия”. Следва докторантура в същия институт (1968-1971 г.), след което отива на следдокторски специализации в Института по коптски изследвания в Кайро (1970-1971 г.), Православния богословски институт в Баламанд (1971 г.), Богословския валденски факултет и Източния папски институт в Рим (1974-1975 г.), както и Института за източни църкви в Регенсбург (1981 г.).
На 27 октомври 1977 г. защитава докторат на тема „Религиозният живот и доктрина на Коптската църква, отразена в нейните литургични текстове – молитви и химни” под ръководството на всепризнатия румънски литургист отец проф. Ене Бранище.
Ръкоположен е за дякон (24 декември 1974 г.) и свещеник (30 януари 1976 г.), като първоначално служи в параклиса „Св. Екатерина” на Богословския институт. От 15 септември 1986 г. до пенсионирането му свещенодейства в столичния храм „Икоаней”.
Последователно става асистент (1 октомври 1975 г.), ефимерий (от 1977 г.) на Богословския институт, лектор (1978 г.), доцент (1980 г.) и професор (1984 г.). Става зам.-декан (1996-2000 г.) и декан (2000-2007 г.) на ПБФ в Букурещ.
Благодарение на своята научна ерудиция е член на: Комисията по иконография на Румънската патриаршия (от 1 ноември 1983 г.); Съвещателната комисията при строеж на храмове в рамките на Отдела по градоустройство и благоустройство на територията; Националната комисия за историческите паметници и разкопки и др. Той е доктор хонорис кауза на Университета „Аурел Влайку” в Арад.
Под научното му ръководство се защитават 23 доктората по богословие.[1] От 1972 г. сътрудничи редовно на сп. „Вестител на Православието”, издание за църковна информация, богословие и духовност на Румънската патриаршия, в което публикува 212 статии. По-късно (по примера на поредицата „Отговори на литургически въпроси” на Йоанис Фундулис) тези специализирани литургични статии се издават в три отделни тома под общото название „Предание и обновление в литургичното служение” (през 2014 г. повторно за преиздадени в два тома). От 1992 г. за година и половина публикува общо 80 статии във в-к Expres Magazin, които впоследствие се издават в книгата Църква и богослужение разбираеми за всеки. Русенският свещеник Йоан Иванов преведе и издаде през 2012 г. тази книга на отец Некула.
В своите студии отец Некула разглежда различни аспекти от литургичния живот на Коптската и други източни църкви, специално внимание обръща на нерегламентираните богослужебни практики, появяващи се сред духовенството, и суеверия сред народа, посвещава една статия на руските богослужебни особености в сравнение с другите автокефални църкви.
О. Некула посвещава специална студия на румънските коледни песни в живота и духовността на вярващите. Трябва да се уточни, че румънските коледни песни имат богато богословско съдържание. Синът на Ардялския митр. Лаврентий (Стреза; овдовял свещеник) Дан Александру Стреза защити докторска дисертация именно на тема „Празникът Рождество Христово. Апостолски произход, еволюция и значението му в рамките на литургичната година”, Сибиу 2011. Тези народни песни са истински музикални шедьоври, изключително обичани от народа.
Отец Некула превежда от италиански книгата на Томас Шпидлик, Великите руски мистици. В отделно свое изследване той подчертава необходимостта от едновременно извършване на тайнствата на християнското посвещение – Кръщение, Миропомазване и Евхаристия, каквато е и съвременната румънска практика. Там новокръстените и миропомазани бебета (на 40-я ден) се причаствяват веднага.
Като студент на отец Некула ще го запомня с любовта му към точното и благоговейно извършване на богослужението. Имаше ясен и мелодичен глас. Определено се дразнеше от прекалено явното „гърчеене“ на византийски изпълнения и държеше на мелодичните традиционни църковни песнопения. От 1990 г. участваше в периодичното поправяне (диортосирване) на богослужебните текстове на съвременен румънски език. Държеше народът да не бъде обременяван с неразбираеми вече архаизми в богослужението. В същото време бдеше да не се допускат модерни термини, отблъскващи редовите вярващи. Категорично беше против богослужението на мъртъв език. За него понятията „румънец” и „православен” бяха неразривно свързани. Не одобряваше придържането към стария (на румънски буквално – непоправения) календар. Беше човек на диалога с останалите християнски изповедания. Разсъждаваше много трезво относно съвременната църковна действителност. По време на тазгодишната среща на моя випуск (10 години от завършването) в Букурещ помня, че каза на колегите, повечето от които вече са свещенослужители, да не се „опияняват” от привидно препълнените църкви в Румъния. Той смяташе, че има още много хора, които трябва да бъдат въцърковени и които могат да участват активно в живота на Църквата.
Бог да прости двамата достойни Христови проповедници.
Вечна и блажена да бъде паметта им!
[1] Сред по-новите дисертации са следните: Pr. Lucian Farcaşiu, Teologia imnografiei praznicelor Împărăteşti din ciclul pascal. Studiu istorico-liturgic, Bucureşti 2009; Protos. Chiril – Daniel Ciprian Lovin, Liturghia Sfântului Marcu din ritul liturgic alexandrin. Introducere, traducere şi comentariu, Bucureşti 2009; Pr. Busuioc C. Costică, Liturghia Bizantină şi Missa Romano-catolică. Studiu comparativ. Evaluare după Conciliul II Vatican, Bucureşti 2010; Pr. Santi Cosmin, Eshatologia după cărţile de cult ortodoxe, Bucureşti 2010; Pr. Mihail A. Ungureanu, Învăţătura de credinţă creştină ortodoxă reflectată în cărţile de cult, Bucureşti 2006; Pr. Lucian Petroaia, Liturghierul românesc – studiu liturgic, Bucureşti 2010; Gheorghe Marian Staicu, Taina Sfântulu Maslu în cele trei confesiuni creştine, Bucureşti 2011; Drd. Ion Lazăr, Molitfelnicul românesc. Studiu istorico-liturgic, teză de doctorat, Bucureşti 2012.