На 27 ноември Св. Синод на Вселенска патриаршия причисли към лика на светците стареца Яков (Цаликис). Старецът Яков се преставя в Господа на 21 ноември, но тъй като тогава Църквата отбелязва Въведение Богородично, паметта на новопрославения светец ще се чества на 22 ноември.
Старецът Яков (Цаликис) е от поколението подвижници на 20 век, което дава светците преп. Паисий Светогорец, преп. Порфирий Кавсокаливит и др. Техният живот е изключително вдъхновяващ за днешните християни, тъй като е свидетелство за срещата на наши съвременници с живия Бог, а множество техни духовни чеда, познати и непознати, разказват за чудесната Божия помощ, оказана им по техните молитви.
Старецът Яков Цаликис е роден на 5 ноември 1920 г. Семейството на майка му е от Мала Азия, те са благодетели на редица образователни начинания на Вселенската патриаршия. След т. нар. малоазийската катастрофа (т. е. злополучната война на Гърция срещу Турция през 1919-1922 г. - б. р.) семейството му тръгва по пътя на бежанците и накрая се установява в с. Фаракла на о. Евбея. Още 7-годишен научил св. Литургия, без да е грамотен. Когато тръгнал на училище, през 1927 г., му се явила св. Петка и му разкрила църковния път, който предстояло да измине в служба на страдащите и измъчени хора. Още като дете Яков се молил горещо за своите съселяни и по неговите молитви те получавали изцеление.
След 1938 г. животът му става много аскетичен. Ядял малко, спял малко, дълго се молел и много работел. Майка му почива през 1942 г., предсказвайки му, че ще стане свещеник. След отбиване на военната си служба, на 29 години, Яков губи и баща си. Той полага всички усилия да устрои сестра си, за да може да изпълни своята мечта да стане монах. На 32 години става послушник, постриган е за монах, а малко по-късно, през 1952 г., митрополитът на Халкида Григорий го ръкополага за йеромонах. Става игумен на своя манастир „Преп. Давид“ през 1975 г. и приема множество посетители. Неговият пророчески дар е бил изключително рядък, често духовно общувал с преп. Давид и св. Йоан Руски. Сред впечатляващите чудеса в ежедневните му грижи за хората е нахранването на 75 работници с 2.5 кг юфка, като накрая останало и половин тенджера...
Старецът предсказва на Филаделфийския митр. Вартоломей, че ще стане Вселенски патриарх. А по време на патриаршеския избори през 1991 г. казва: „Преподобни отче Давиде, бързай да не го зачеркнат от листата...“. „Тогава нещо се случи и Филаделфийският митрополит не беше зачеркнат от листата, а беше гласуван и избран единодушно“, разказва днешният игумен на манастира „Преп. Давид“ архим. Гавриил (при избора на цариградски патриарх листата на кандидатите се одобрява от турската власт и така се упражнява влияние върху патриаршията - б. р.).
От 1990 г. силите на отец Яков го напускат. Претърпява множество операции. На 21 ноември 1991 г. отива на богослужение, причастява се и малко след това оставя последния си дъх. При пренасянето на ковчега с тленните му останки хилядите християни, присъстващи на погребението му, викат единогласно: „Светец, светец“.
