Мобилно меню

4.53125 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (32 Votes)

5883017Голяма лъжа е, че Вселенският патриарх веднага ще прекрати евхаристийното общение с Българската православна църква, ако тя влезе в евхаристийно общение с Македонската православна църква – Охридска архиепископия“.

Това се казва в коментар за БГНЕС на Струмишкия митрополит Наум, ден преди Българската патриаршия да разгледа писмото на МПЦ. В него тя моли да бъде призната като независима църква, а също така иска БПЦ да стане нейна „църква-майка“. Мнението на Струмишкия митр. Наум е следното:

1. Искането на МПЦ да приеме БПЦ като „църква-майка“ като условие за признаване на автокефалността на МПЦ-ОА е искане, което от години слушаме от някои български архиереи. Това искане МПЦ смята за нормално, логично и необходимо, защото някоя църква и без това трябва да стане „църква-майка“, за да ни извади от изолацията, която ни е наложена от Сръбската православна църква и която след това ще ни защитава и представлява пред Вселенския патриарх и останалите православни църкви. Най-естествено е това да бъде БПЦ. „Църквата-майка“ не е свързана толкова с миналото, колкото с едно общо бъдеще в името на Богочовека Христос. „Църквата-майка“ означава любов.

2. От момента, когато БПЦ признае автокефалността на МПЦ-ОА, двете църкви стават „сестрински църкви“. Това означава, че те ще бъдат равноправни, но ролята на БПЦ като „църква-майка“ не спира само по отношение на другите православни църкви. БПЦ и занапред ще има честта пред Бога да ни защитава, представлява и представя пред Вселенския патриарх и останалите православни църкви, докато МПЦ не получи „томос за автокефалност“ от Вселенския патриарх. Връзката с „църквата-майка“ не спира само с акта на самото признаване, а продължава вечно – като почит, благодарност и любов.

3. Някои хора от България казват: „За какво ще са ни две църкви, когато и от двете страни на границата живее един и същ народ?“. Дори това да е така, ще припомним, че гръцкият народ, въпреки че е един, има пет църкви: Александрийската, Йерусалимската, Кипърската, Гръцката и Вселенската патриаршия.

4. МПЦ – Охридска архиепископия е канонически независима, свободна и църква, която не е под каноническата юрисдикция на никого. Тази своя самостоятелност МПЦ получава с Решение на СПЦ от 1959 г., в което се казва: „Светият Архиерейски събор констатира, че епархиите Скопска, Охридско-Битолска и Злетовско-Струмишка на църковно-народен събор, проведен на 4-6 октомври 1958 год. в Охрид, се отделят в самостоятелна Македонска православна църква, която се управлява по Устава, приет на този събор...“. А в точка 6 се казва: „С настоящото решение се отменят разпоредбите на Устава на Сръбската православна църква за епархиите и архиереите на територията на Народна република Македония“. Така че БПЦ с признаването на Македонската православна църква или с общение с нейните епископи не се намесва в ничия каноническа юрисдикция.

5. Установяването на евхаристийната общност между БПЦ и МПЦ-ОА е естествен резултат и от Договора за приятелство и добросъседство между България и Република Македония и е в съответствие с евроатлантическите интеграционни процеси, към които с помощта на България се стреми Република Македония. Затова тези, които се противопоставят на това единство, се противопоставят и на гореспоменатите процеси. Съответните служби трябва да проверят дали тези хора работят за интереси, чужди на интересите на двете страни, или го правят от незнание. Според Светите отци невежеството е най-голямото зло.

6. Голяма лъжа е, че Вселенският патриарх веднага ще прекрати евхаристийното общение с БПЦ, ако БПЦ влезе в евхаристийно общение с МПЦ-ОА. Първо, Вселенският патриарх е свят човек и се грижи добре за единството на Църквата и нейните отворени рани. На второ място, като правило, би изпратил писмо до БПЦ, искайки обяснение на хода ѝ. Трето, би предпочел да се ангажира с уреждането на недоразуменията в Църквата, а не да взема страна. Четвърто, ако случайно на Вселенския патриарх не му се хареса ходът на БПЦ, което ние не вярваме, той би изпратил второ писмо с искане за прекратяване на евхаристийното общение между БПЦ и МПЦ-ОА. Пето, ако БПЦ и МПЦ-ОА не го послушат, което няма да се случи, той трябва да свика т. нар. "разширен събор" с представители-епископи от други поместни православни църкви, на който да бъде решена нововъзникналата ситуация и др. Ако Вселенската патриаршия искаше да прекрати общуването си с БПЦ, то неучастието на Българската църква на Критския събор е много по-сериозен аргумент за това, отколкото общуването с МПЦ-ОА.

7. И накрая, в светлината на глобализацията, е по-вероятно да ни молят да влезем в единство с православните църкви или дори да ни накарат насила, отколкото да продължаваме да бъдем изолирани. В случай на бързо решаване на спора, който Гърция има с нашето име, със сигурност ще се реши и статутът на МПЦ, а БПЦ тогава ще разбере, че пред Бога е пропуснала.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ua9wq 

Разпространяване на статията: