На 26 октомври, когато честваме паметта на св. Димитрий Мироточиви, в манастира „Черника” край Букурещ се извърши молитвено възпоменание на мъчениците и изповедниците на вярата през атеистичния режим. Св. Литургия в манастирския храм беше възглавена от отец проф. Щефан Букиу, декан на Православния богословски факултет „Патриарх Юстиниан” в Букурещ. С отец декана съслужиха участниците в провелия се Международен богословски конгрес на тема „Животът на православните църкви по време на комунистическия режим – преследване, съпротива и изповядване” – прот. д-р Томас Стемпа (Полша), свещ. Кирил Синев от Русе, отец проф. Георге Холбя (ПБФ Букурещ), патриаршеският съветник прот. д-р Флорин Марика, както и братя на св. обител. По време на заупокойната ектения отец професорите поменаха „всички мъченици и изповедници за православната вярата от комунистическия период във всички страни”. Проповед за Солунския великомъченик произнесе отец декана.
След св. Евхаристия в манастирското гробище (пред гроба на отец Думитру Стънилоае) се извърши панихида за погребаните в него мъченици и изповедници на вярата от комунистическия период.
Водени от брат на манастира гостите посетиха поотделно гробовете на тези светци на затворите.
В Културно-социалния център на манастира отец проф. Георге Холбя направи презентация на възпоменаваните личности, сред които са отец проф. Думитру Стънилоае, Пантелеймон Халипа, Йоан Лупаш, Йон Георге Пеливан, Йоан Георге Савин, отец Бенедикт Гиуш, отец Илие Чоруца (на собственоръчно изработения от него надгробен дървен кръст отецът самокритично скромно е написал в рима за себе си: „С привидна благост, но явна злоба. Молете се за мен”), отец Константин Войческу, отец Харалампий Василаке, Йоан Янолиде, Ернест Берня, Дину Ранети и др.
В манастирското гробище отец декана Букиу сериозно се обърна към българския участник във възпоменанието с думите „Трябва да дойдем в България и да направим подобно възпоменание за българските изповедници на вярата”!
В следобедните часове на деня беше посетен манастирът „Антим” с музея на движението „Неизгарящата къпина” (съставено от интелектуалци, които изповеднически са изнасяли задълбочени богословски беседи), както и изложба с редки книги и фотографии във фоайето на Синодната библиотека.
След това в зала „Колоквиум” на Патриаршеския палат последва театрална пиеса, посветена на жертвите на комунизма, неслучайно озаглавена „Изповедниците”.
От 17 ч. се извърши масово литийно шествие на всички свещенослужители от Букурещ и окръг Илфов, семинаристи и семинаристки (от манастира „Пасъря”), монаси и монахини с мощите на св. Димитрий Басарбовски, св. Нектарий Егински и частица от св. Кръст Господен.
В 18 ч. се състоя официалното посрещане в Букурещ на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, който донесе частица от мощите на св. Серафим Саровски, които ще бъдат подарени на руската общност в румънската столица, приютена в църквата „Св. Николай” – Табаку.
От 18:30 ч. Русенският митрополит Наум на специален подиум възглави бдението (вечерня, петохлебие и утринна), посветено на преподобния Димитрий Басарбовски. След петохлебието българският архиерей произнесе слово, в което се каза „Нека братското общение на нашите православни народи и на нашите православни църкви, което е общение във вярата и любовта, в нашия християнски живот и в общото ни свидетелство за възкръсналия от мъртвите наш Господ, да крепне и да се задълбочава, та да станем и ние „съграждани на светиите и свои на Бога”, неизменно утвърждавайки се заедно „върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък” (Еф. 2:19-20). Бог е нашата сила и нашето упование, Който „никога не ще допусне праведник да се поклати” (Пс. 54:23). В Него е нашата вяра, в Него е и нашата надежда, с Неговото име живеем и се спасяваме, Неговата вечна правда проповядваме и за Неговото божествено човеколюбие свидетелстваме пред света”.
Цялото бдение беше пряко излъчвано по църковната телевизия и по радио „Тринитас”.
Като пряк свидетел на поклонението пред мощите на св. Димитрий Басарбовски мога да кажа, че по всяко време на денонощието, поглеждайки към патриаршеския хълм, се виждаха плътни опашки от търпеливи поклонници. Действително това търпение и това благоговение буди удивление. Това е ясен белег за възприемчивостта на вярващите към посланието на Църквата.